Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Метресата {GaaSaku} +18
Вто Ное 14, 2017 8:10 pm by Death_Angel

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Ное 13, 2017 6:41 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Пон Ное 13, 2017 6:32 pm by Death_Angel

» Пламък.
Сря Сеп 27, 2017 11:59 pm by justwannabeone

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Top posting users this week


Shana's Amnesia

Създайте нова тема   Напишете отговор

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Окт 21, 2012 10:49 am



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пон Окт 22, 2012 9:17 pm

33-ТА ГЛАВА


- Добре. – каза доктора и загаси малкото си фенерче с което до сега преглеждаше зениците на Шана. После извади една игла и я допря до крака на Шана, тя инстинктивно го отдръпна и изражението на лицето й също не беше особено щастливо.
- Съжалявам, изглежда всичко е наред. – каза усмихнато доктора. – Рефлексите ти са добри, не си парализирана, както се очакваше, очите ти също са наред. Физически си стабилна! Имайки в предвид пораженията, които тялото ти пое, ти си здрава, е да имаш някои белези, но важното е че отново си добре. Предполагам психически все още си в голям шок, заради случилото се и пет месечната ти кома, но това е нормално. – съобщи й той. Шана просто го гледаше втренчено.
- Има ли някой който искаш да видиш? Пред стаята ти има цяла дозина хора! – каза й весело той.
- Аз .. не знам. – каза объркано Шана и се хвана за главата.
- Всичко наред ли е? – попита я той и се доближи до нея.
- Не си спомням ... как се казвам. – съобщи му уплашено тя.
- Знаеш ли коя си, на колко си, семейството ти, приятелите ти? – попита я доктора. Шана поклати стреснато главата си. Доктора се уплаши от състоянието й.
- Изчакай ме тук за момент. – каза доктора и излезна от стаята й.

- Как е тя? Мога ли да я видя най-накрая.- каза напрегнато и нетърпеливо майка й.
- Моля ви да се успокоите. Физически Шана е здрава, но психически.. – започна той.
- Какво искате да кажете с това? – попита бащата на Шана.
- Дъщеря ви не си спомня нищо, загубила е паметта си, цялата. – съобщи им той лошата новина.
- МОЛЯ? – изкрещя в ужас майка й.
- Шана има Амнезия. – допълни докторът.
- А-амнезия?!? – повтори в шок баща й.
- По – конкретно казано, травматична амнезия. – уточни той.
- Какво значи това? – попита изнервено Тамаки.
- Това ще рече, че тази амнезия се получава от тежък удар в главата, както в нейния случай е тежката катастрофа. Хората с този вид амнезия изпадат в безсъзнание или в кома. Обикновенно е временна загуба на паметта, но това зависи от силата на удара и от оздравяваненто на пациента. Амнезията е важен показател за мозъчно сътресение. – обясни им той. Всички се спогледаха.
- Тоест .. не знаете дали тя, дали Шана ще успее да върне паметта си? – попита с трептящ глас майка й.
- Съжалявам, мозъкът все още е най-голямата загадка за човека, така че не знаем как ще се развият нещата с Шана. – каза им той. Майка й седна шокирана от чутото.
- За сега ще е добре само членове от семейството й да я посещават, и моля ви, не я засипвайте с проблеми. Обяснявайте и нещата бавно и ясно. Не скачайте от тема на тема, оставяйте Шана да помисли добре за това което й разказвате, не трябва да я пренатоварвате с разговори и истории. – съобщи им доктора.
- За тази първа седмица, влизайте един по един. После може да влзиат по трима души. – каза им доктора и им освободи входа на стаята на Шана. Майка й все още седеше в шок от чутото.
- Татко, ще влезнеш ли? – попита го Тамаки.
- Единствените спомени които мога да зародя в нея са спомени на тъга и пренебрежение. Влез ти. – каза баща му и седна до Сора. Никол, Аюми, Ели, Мики, Иви и Ами също седяха шокирани от чутото.
- Амнезия ... – продума тихо Никол.
- Точно като името на групата ни ... – каза уплашено Аюми.
- Защо? Защо ... се получи така. – запита се Ели. Всички бяха объркани и притеснени.
- Толкова негативно име ли имаме, че един от членовете на групата трябва да го изживява? Това проклятие ли е?!? – изрева от мъка Мики и закри лицето си с ръце. Аюми я изведе от помещението за да не всява мъка и страдание в родителите на Шана, по-късно всички момичета си тръгнаха, като Никол помоли Тамаки да я държи в течение на нещата, която държеше Рен в течение.
Никол погледна телефона си и видя че е Рен, бяха разменели телефоните си когато момичетата бяха изписани от болницата, за да може Рен да знае за състоянието на Шана.
- Ало? – каза Никол.
- Никол-сан, разбрах че Шана се е събудила от комата днес! Как е? – попита развълнувано Рен.
- Танака-сан шофирате ли? – попита го Никол.
- Да, защо? – изненада се от въпроса й той.
- По-добре да спрете колата. – каза му тя. Рен разбра че новините няма да са добри и отби колата си.
- Спрях, казвай какво има. – съобщи й той.
- Шана .. е физически здрава и добре, но .. Танака-сан тя е изгубила паметта си! – каза Никол стараейки се да не плаче. Рен беше също толкова шокиран колкото Никол когато бе разбрала новината.
- Изгубила е паметта си? – попита отново той. Толкова се надяваше да е разбрал погрешно.
- Да, диагностицирана е с травматична амнезия, попринцип е временна амнезия, но това зависи от състоянието на пациента и удара който е понесъл, докторите не знаят дали ще е способна да си спомни нещо. За сега само членове на семейството й могат да я посещават. Ще Ви се обадя за да Ви кажа кога ще можете да я посетите. – обясни му Никол.
- Добре. – изтърси просто Рен, той наистина не знаеше какво да каже, нямаше думи да опише случващото се.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Здравей. – каза Тамаки и затвори вратата след себе си. Шана го огледа и само ми кимна в знак на поздрав. Тамаки седна на стола до леглото й и я загледа ... толкова празен поглед, толкова празни очи, сякаш нямаше душа. Сега осъзна че рисунките, които правеха на празни погледи в мангата и аниметата бяха верни, пред него стоеше жив пример за това, жив, но без спомени, празнота се четеше в очите й и нищо друго.
- Разбрах че не си спомняш нищо. – сподели той. Шана му кимна.
- Аз се казвам Тамаки Кобаяши, и съм ти брат. – каза й той. Шана присви очи сякаш си спомни нещо, но накрая отново пусна онзи празен и мъртвешки поглед .
- Опита се да си спомниш нещо, нали? – попита я той. Шана отново кимна.
- Сега запомни ли кой съм? – попита той, тя отново му кимна.
- Как се казвам? – попита я той, надявайки се че този път тя ще проговори.
- Тамаки Кобаяши, мой брат. – каза тя като робот. Тамаки се радваше че поне гласът й бе непокътнат.
- Точно така аз съм твоя по-голям брат. – каза с усмивка той.
- А аз коя съм? – попита го тя. Тамаки се разчувства от въпроса й, не искаше да показва сълзите си пред нея, но те леко се стичаха.
- Ти се казваш Шана Кобаяши. – каза й той.
- На колко години съм? – попита като робот тя.
- На деветнадесет, след пет дена ще станеш на двайсет. – каза й той през сълзите си.
- А ти на колко си? – попита тя.
- На двадесет и четири. – отговори той.
- Колко дълго съм била в кома? – продължи с въпросите тя все така с една тоналност на гласа си.
- Пет месеца. Спеше цели пет месеца. – каза й той като се връщаше назад в спомените си, когато я видя полу-мъртва окървавена и бепомощна.
- Защо плачеш? – попита го странно тя.
- Защото ми е мъчно .. мъчно ми е че не си спомняш нищо. – отговори й той.
- Разкажи ми как стигнах до тук, защо съм в болница? – замоли го тя.
- Историяте е дълга, а доктора каза да не те натоварваме с прекалено много информация, мисля че за сега е добре да разбереш и запомниш кой съм аз. – каза й той. Шана му кимна.
- Аз ще излезна има и други хора които искат да те видят. – съобщи й той и напусна стаята й.

- Тамаки, как е тя? – запита го майка му веднага щом той излезна.
- Все едно е мъртва, гледа ме с един празен поглед .. сякаш няма душа, все едно е машина. – каза й измъчено той и се хвана за челото. – Ако ще влизаш вътре се приготви да видиш всичко друго но не и дъщеря си, това вътре не е Шана! Шана е весела и чаровна, винаги усмихната или намусена, но естествена. – каза измъчено той. Сора само кимна.
- За сега само й се представи, коя си как се казваш на колко си. Предполагам и теб ще пита как е стигнала до тук, не й казвай нищо, спести й го. – рече й той и тръгна на някъде.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Измина седмица от както Шана се бе събудила. Почти всички я бяха посетили и й се бяха представили ... наново. Дойде и реда на Рен, когато влезна в стаята й видя само Никол, която оправяше вазата с цветя.
- Добър ден. – каза му тя и се поклони. Рен й кимна.
- Нека да измия цветята. – каза тя и взе букета от ръцете му и излезна от стаята.
Шана огледа Рен, така като бе направила с всеки нейн посетител.
- Имам доста приятели след като има още хора, които ме посещават. – каза с равен тон тя. Рен се доближи до нея. Беше му трудно да я гледа, след всичко което се бе случило между тях, след всички думи които си бяха разменили. Това щеше да е първият им разговор от както Шана му бе обяснила че не желае да разговаря с него и му бе казала че не го харесва.
- .... Познаваме се нали? Близки ли сме? – попита го тя.
- Може да се каже. – каза й той, погледа й наистина бе както Никол го бе описала, мъртвешки и нечовешки празен, без емоция, без нищо. Като робот.
- Как се кзваш? – попита с роботския си глас тя.
- Танака Рен. – каза й той още по дървено и беземоционално от нея той.

‘‘ – Но ти хареса нали? – попита с надежда в очите Рен.‘‘

Шана докосна слепоочието си и стисна очи. Рен я загледа любопитно.
- Току-що .. си спомних нещо. – каза шокирано Шана, като се усети някаква емоция в гласа й и се улови някаква емоция в погледа й.
- Сериозно ли? Какво? – каза напрегнато Рен и зачака нетърпеливо отговора й.
- Просто беше фрагмент от спомен .. попита ме нещо от рода на ‘‘Хареса ти нали?‘‘, мисля че сме били в кола. – каза Шана като ясно се долавяше истинската Шана, нейният глас изпълнен с емоции и нейното лице, което правеше гримаса.
- Това е добре! Това е много добре. – каза радосттно Рен.

Скоро Никол се бе върнала при тях и Рен й разказа за случилото се, така всички си върнаха надеждата че Шана ще си спомни за всичко след като си бе спомнила за малък фрагмен от една случка с Рен.

Празнуваха рожденият й ден в болницата, момичетата от групата, семейството й, мениджъра й, Юджи и президента заедно с внучка си, Мария. Дори и да не си спомняше нищо, Шана бе радостна че празнува рождения си ден с хора, които очевидно се грижеха за нея и я обичаха, защото те й го показваха й доказваха всеки ден.
Хапвха си сладко сметанова торта и гледаха записи от концерти и представления на групата, за съжаление Шана не си спомни нищо, но сега бе убедена че познава тези хора и че е наистина близка с тях.


След един месец Шана бе изписана от болницата и отново се бе нанесла в стария си дом, у дома при родителите си. Времето й предимно протичаше в специалната диета която трябваше да спазва в продължение на шест месеца, разглеждане на албуми и слушане на най-различни истории от миналото си. Беше се изненадала от факта че е известна личност не само в Япония, но и Азия, а инцидента който се бе случил с групата бе разтърсил цялата музикална индустрия.
Президента, колегите й, Мария, Нана, Кайто всички я бяха посетили и разказали за общото си минало заедно.
Шана излизаше и се разхождаше със семейството си или с приятелите си на вън и си говореха дълго време.
Но от както си бе спомнила малко за Рен, от тогава нищо друго не бе могла да си спомни. .. а и тепърва щеше да разбира за миналото си, за онова на акробат и за сестра си.


Последната промяна е направена от Hara на Сря Окт 24, 2012 5:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Вто Окт 23, 2012 7:18 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Вто Окт 23, 2012 9:50 pm

34-ТА ГЛАВА

[/b]- Защото съм толкова сама, защото тебе няма те сега, защото липсваш ми много ти, защото ме напусна ей така. Обичам те аз помни, знам че с мен си ти, но празнота остави ти голяма, болката аз няма да забравя ... – четеше си тихо Шана някакъв текст, който намери в шкафчето си. На вратата се почука и майка й влезна в стаята.
- Имаш ли нужда от нещо? – попита я тя. Шана й поклати глава, майка й реши да я остави на спокойствие.
- Всъщност .. – започна тя, а майка й се спря и бързо се обърна към нея.
- Да? – попита я тя.
- Какъв е този текст? И защо е в шкафчето ми? – попита тя и вдигна лисчето по-нависоко, така че майка й да го фокусира. Тя се доближи и го взе, после прочете написаното и се усмихна тъжно.
- Това е първата песен която написа, беше на тринайсет. – каза майка й и й върна листа.
- Така ли? Толкова малка? Но текста е някак ... травмиращ и тъжен, как така съм написала нещо толкова тъжо? – попита майка си тя.
- По-това време изживя тежък период, предполагам по този начин си изразила емоциите си, песента е публикувана в първия пълен албум на групата, можеш да я чуеш ако искаш, всички дискове са на рафта. – каза майка й и ги посочи.
- Ооо, добре ще ги чуя. – каза тя и се усмихна, майка й също.

Предимно така минаваше времето на Шана в гледане на снимки, на клипчета със семейството и приятелите си, слушане на музка, истории и други.
Естествено Шана си припомняше и свиренето на китара, пиано и цигулка. Когато скоро се получи това от дълги тренировки: (
http://www.youtube.com/watch?v=f8VuXfg9HXU). Майка й чу музиката и се затича към стаята й. Естествено Шана беше с гръб към вратата, а мелодията на цигулката й я беше отнесла за да усети присъствието на цялото си семейство. Когато приключи с изпълнението си те й ръкопляскаха. Шана се стресна от внезапния шум и се обърна рязко.
- Радвам се че си припомняш тези неща. – каза майка й и я прегърна.
- Кои неща? – попита объркано тя.
- Това. – каза майка й и й посочи цигулката. – Изкуството, занимаваш се с него от шест годишна, че дори и по-рано! Отнема доста време докато един достоен артист изпълни такова произведение. – похвали я майка й. Шана се усмихна.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Пролетта разцъфваше в малките кокичета, които се подаваха от мократа и все още студена земя. Зимата си бе отишла, но все още можеше да се усети студа.
В агенцията за таланти, се провеждаше много важен разговор:

- Аз взех своето решение. – каза сериозно Никол.
- Аз също. – повториха се няколко други гласа. Президента въздъхна тежко и се облегна на стола си.
- Сигурни ли сте в решенията си? – попита ги той. Ами, Аюми, Никол, Иви, Мики и Ели му кимнаха сигурно.
- Родителите ви също са съгласи? – попита той сериозно.
- Мимори-сан, мисля че всички сме достатъчно големи за да взимаме наши решения. Дори Шана вече е на двайсет, простнахме, моето бъдеще мога само АЗ да го определя, никой друг няма правото да се меша в решенията ми и да ми дава акъл, когато засяга само и единствено мен, освен това вече не сме деца, никоя от нас не е, това е нашето решение. – каза уверена в думите си Аюми. Мимори се усмихна.
- Нали знаете, че въпреки катастрофата която изживяхте, няма да се смиля над вас и да ви тренирам по-леко. – каза дяволито той.
- За нас ще е чест да е по-трудно! – каза горделиво Ами.
- Добре тогава, радвам се за вас, поздравления! След три месеца и двете под-групи на Amnesia
ще се завърнат на сцената с новите си мини албуми. – поздрави ги президента. – Подготовките ви започват от утре. – довърши той. Другите пляснаха с ръце щастливо.
- Заради състоянието на Шана за сега няма да пиша в медиите че цялата групата ще се завръща на сцената. – съобщи им той и момичетата кимнаха.
- Как е Шана? – попита ги после той.
- Припомня си свиренето на китара, пиано и цигулка, но все още не си я спомняла нищо, поне откакто си спомни нещо за Танака-сан. – отговори Ели.
- Рен, а? – каза замислено той. – Свободни сте. – каза им той и ги отпрати.

------------------------------------------------------------------------------------------------

И по иронична шега на президента, Рен бе помолен да се срещне с Шана, току виж си спомнила нещо я за него, я за миналото си като цяло.
Двамата вървяха на една безлюдна алея в покрайнините на Токио. Рен я бе извел на по-непренаселено място, за да нямат проблеми с феновете си или папараците, които дебнеха добра възможност да питат Шана какви ли не въпроси.
След няколко минутно мълчаливо разхождане, Шана и Рен седнаха на една от пейките над които се намираха красивите Сакури, които разцъфтяваха.
- Рен? – попита Шана. Рен се изненада от начина по който тя го назова. И преди му бе говорила на ‘‘ти‘‘, но сега за първи път тя го наричаше с първото му име.
- Да? – каза леко притеснено той.
- Случайно, ние да сме били заедно? – попита тя без да й пука, гледайки в нищото пред нея.
- К-какво?! – попита шокирано той. Ако сега в този момент имаше с какво да се задави, щеше направо да си умре. Сегашната Шана и предишната нямаха нищо общо, начина по който говореха, маниерите ... всичко бе различно.
- Какво те кара да мислиш така? – попита объркано той на път да се задави с въздуха.
- Ами, не знам, може би ти си единствения човек който не идва да ме посещава толкова често, и не съм чувала никакви истории с теб, а хората казват че сме работили заедно. Освен това не успях да си спомня нищо друго освен нещо за теб. – каза честно тя с втренчения си поглед в нищото.
- И все пак, защо ме питаш това? – попита я той, сам можеше да си направи извода, но беше друго да го чуеш от самата нея.
- Ами .. факта че момента в който те видях и веднага изникна в съзнанието ми и си споминх нещо за теб, не значи ли че сме изживяли много неща заедно? Значи ли това че сме били влюбени? И това ли е причината поради която не ме посещаваш? Защото не си те спомням? – попита тя и се обърна към него, но за нейна изненада видя отрицание в погледа му, видя болката и ... презрението. Шана се шокира от изражението му.
- Или ... – започна тихо и плахо тя, гледайки го в очите - ... съм те наранила толкова много че боли дори да мислиш за мен?

БАМ! В ДЕСЯТКАТА! Със спомените си или без тях, Шана все още можеше да чете хората като отворена книга. Рен все още я гледаше с този поглед който подобяваше омраза към нея, но също така и безпомощност от това да я обича и да таи силни чувстава към нея.

- Знаеш ли дори не мога да ти кажа че съжалявам, защото аз не си спомням и самата себе си. За това не мога да ти кажа какъв човек съм и защо съм го направила. – каза му тя все още гледаща в очите му, които я пронизваха. Само няколко сантиметра, само няколко сантимета ги деляха от това той да я прегърне, но знаеше че ще нарани себе си, Шана му го бе казала ясно, да се държи като възрастен мъж.
- За това мога само да ти обещая, че ще дам всичко от себе си за да си спомня какво точно се е случило между нас и какво точно съм ти казала, за да мога да ти се извиня! – каза сериозно и честно Шана неотделяйки погледа си от неговия.
- Защо ти е да ми се извиняваш? Казаното казано. – каза й той.
- Защото никой човек, НИКОЙ, не заслужава да бъде правен на идиот когато признава искрените си чувства към някой! – каза му тя като сълзи капеха от големите й черни очи. Рен се изненада от случващото се.
- Добре ли си? – попита я притеснено той.
- Да. – каза му тя и потърка очите си. – Искам да се прибирам.
- Добре. – каза той и й помогна да стане. По средата на пътя обаче Рен се спря разко и се обърна към ходещата зад него Шана.
- Защо помисли че си се подиграла с чувставата ми? – попита в недоумение той.
- Защото си спомних, когато ти казах да се държиш като за възраста си и да не си правиш грешни изводи. –каза Шана докато ревеше като бебе. Рен се уплаши от реакцията и просто я прегърна и я потупа по главата, нещо което майките правят когато бебето им хленчи.
- Спокойно, спокойно! – каза й мило той. – Ще си спомниш всичко много скоро и ще разбереш що за задник съм! – каза окуражаващо той. Шана се засмя.


Така й беше. В рамките на месец Шана възвърна паметта си. Много радости, много емоции, много караници, много ... проблеми.
Но всичко започна да идва на мястото си, Шана взе твърдото решение да продължи с групата и с цирка. Оправдание: ‘‘Така или иначе живота ми е цирк, дай поне да го тренирам за да е по-добре огранизиран.‘‘ бе казала тя на родителите си. Предстояха й доста трудни етапи, като например да говори пред медиите отнсоно инцидента преди осем месеца, за сестра си която вече цяла Япония бе разбрала, за трагичния й край, и за това че тя е акробат.
[/size]


Последната промяна е направена от Hara на Сря Окт 24, 2012 5:20 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Сря Окт 24, 2012 3:43 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Сря Окт 24, 2012 11:20 pm

35-ТА ГЛАВА

- И все пак! Аз съм против това ти да се завърнеш в цирка! Като артист е едно, като акробат е друго! – каза баща й.
- Татко, не знам дали си забелязал, но аз в университет няма да ходя, на двайсет съм и не те питам дали може, а ти казвам че ще се завърна. Разбираш ли ме? Трябва да си доволен че споделям с вас решенията си! – каза му остро Шана. Да острия й тон към родителите й се бе завърнал, баща й не знаеше дали да се радва или ядосва.
- Татко, остави я да си троши главата! Не си ли чувал че когато човек е бил на ръба на смъртта е способен да направи всичко след това и не се страхува от нищо? – попита го дразнещо Тамаки и постави ръката си на рамото на Шана.
- И ти не си цвете за мирисане брат ми. – каза му тя и отмести ръката му от рамото си. И двамата я гледаха докато тя излизаше от стаята.
- Толкова се радвам че си спомня всичко и толкова се ядосвам на тона й. – каза щастливо баща й. Тамаки се засмя.

------------------------------------------------------------------------------------------------

И дните на Шана не минаваха лесно, трябваше да се тренира за да възстанови тялото си, гъвкавостта й я бе напуснала през последните осем месеца и трябваше да започва от нулата, програмите в които се появяваше не бяха лесни, трябваше да говори много за миналото си и да разчисти недоразуменията, което я бе довело до много сълзи и нерви. Отново всички седем момичета се бяха нанесли в стария си апартамент и живяха заедно щастливо като в приказките.
Дори бяха удължили договора си с агенцията с още три години, за да наваксат времето в което бяха отсъствали от сцената.
Групата щеше да се завръща с третия си пълен албум през лятото на 2017, тоест една година от сега.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Времето дойде за Шана и Рен да се видят на четири очи, след като тя най-накрая си бе спомнила всичко. И сега, връщайки се назад във времето когато тя не си спомняше нищо, ситуацията бе доста неудобна и за двама им, считайки казаното по между им преди месец. Нито един от двамата не знаеше как да подходи, особено Шана сега когато помнеше всичко.
Отново бяха на онази пейка, на онази алея, където вече Сакурите овяхваха.
- Малко е трудно да се започне разговор, считайки случилото се миналия месец. Не предполагах, че ще е толкова трудно да говоря сега когато си спомянм всичко. Когато бях с амнезия, говоренето ми се отдаваше повече. – сподели Шана.
- И сега не си от най-тихите. – пошегува се той за да намали притеснението по между им.
- Танака-сан .. – започна тя.
- Рен. – поправи я той.
- Рен. – каза леко измъчено и раздразнено Шана, после се обърна към него и го погледна в очите, но осъзна колко е трудно да гледаш даден човек в очите, колко много кураж и сила се изискваше за това. Шана не издържа дълго и премести погледа си в дървото от другата страна. Рен забеляа смущението й и се засмя.
- Наистина ми е трудно да говоря или да те гледам в очите когато помня себе си, помня какво се е случило между нас и помня емоциите. – каза тя втренчила погледа си в дървото.
- Още малко и няма да се учудя ако дървото зад мен падне. – каза й Рен и Шана рязко премести погледа си върху неговия.
- Защо? – запита учудено тя. Рен просто се усмихна.
- Както и да е, наистина съжалявам, че се държах толкова грубо с теб. – каза му тя и го гледаше в очите. – Когато казах, че никой човек не заслужава да бъде правен на идиот за това че е признал искрените си чувства към някой, наистина го мислех и продължавам да го мисля. Аз наистина съжалявам за казаното и за стореното, ако е възможно да ми простиш, ще съм повече от благодарна. – каза му тя.
- Ще ти простя при едно условие. – започна Рен – ако ми кажеш, защо ми каза тези неща, когато сега съжаляваш за тях.
- Защото се държах гадно и нечестно. – каза тя.
- Това е грешен отговор. – каза й той. Шана леко сви устните си от притеснение и раздразнение.
- Защото не .. защото – опита се да каже тя, но не можеше да подреди мислите си и да формулира едно просто изречение.
- Защото какво? – попита я той.
- Не знам! – каза изнервено Шана и тази й нервност не остана скрита и за двама им.
- Добре, ще ти помогна с отговора. – каза й Рен – направи го за себе си, каза ми тези неща, по този начин, за да ме нараниш .. УМИШЛЕНО, за да ме накараш да те мразя, за да ми е по-лесно да те преодолея и забравя, но не само аз да те забравя, но и ти мен. – Очите на Шана леко по леко се пълнеха със сълзи.
- Сега можеш ли да ми дадеш отговора си? – попита той.
- Защото ... аз изпитвам същото към теб. – каза тя. Рен й кимна в съгласие.
- В опитите си да подтиснеш чувствата си, нарани друг човек. – каза й той.
- Съжалявам – извини се тя и сведе главата си.
- Не искам да се извиняваш, искам да разбера защо въпреки факта че и ти изпитваш същото към мен, защо стигна чак до там че да нараниш и себе си, не само мен? – попита я той.
- Защото съм идол! Защото идолите придналежат на публиката! Много добре знаеш какво става с тези, които си признаят че са във ръзка с някой. Феновете стават анитфенове, мразят те, заплашват те, презират те, обиждат те! – викна му силно тя.
- Тоест, те е страх от последиците? – попита я той.
- ....
- Защо поне не опитаме да бъдем заедно-
- Не можем! Не може! – прекъсна го остро Шана, по-скоро уплаха се четеше по лицето й, нищо друго.
- Нали ме харесваш? Дай ми шанс. – каза й Рен. Шана поклати главата си. Рен протегна ръката си към лицето й, но Шана я отблъсна и побягна на долу към алеята. Той въздъхна тежко и тръгна със спокойни крачки след нея като кръвожаден убиец, който спокойно приближаваше жертвата си. Този път нямше да я остави да си тръгне от него, никога повече.
Когато стигна до нея, видя Шана клекнала до едно дърво, заровила лицето си между ръцете и краката.
Рен застана зас нея и също клекна зад нея. После я прегърна.
- Съжалявам, знам че кариерата ти е много важна в момента и знам колко я обичаш и колко сериозно се отнасяш към нея. – каза й той вкопчил се в нея.
- Може ли да ми дадеш малко време за да помисля какво да правя, за да взема решение. – попита го тя. За изненада на Рен, тя не бе плакала явно бе твърде объркана в момента за да мисли адекватно.
- Имаш цялото време на света. – каза й той и я целуна по бузата.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Времето си минаваше, но Шана така и не даде отговор ...
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Чет Окт 25, 2012 1:33 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пет Окт 26, 2012 10:02 pm

36-ТА ГЛАВА


Шана, Никол, Иви, Ами и Мики бяха в залата по танци и тренираха за предстоящото им мощно завръщане на сцената. Упражняваха някои танци и синхроността си. (
http://www.youtube.com/watch?v=AGlK7JQw-fs&feature=related а Шана е момичето с дългата руса коса.)

- Добре, супер се справяте! – чу се може би първата похвала от хореографката им. – Преоблечете се за другия танц! – нареди им грубо тя и момичетата хукнаха по съблекалните.
(
http://www.youtube.com/watch?v=PWa6MiO3kcE&feature=related Шана е момичето с русата коса.)
- Ок! И все пак мисля че можете още! – каза им тя. – изчезвайте да се преоблечете и за другия танц и ще ви дам да си починете малко. – заповяда им тя и момичетата отново хукнаха към съблекалните.
(
http://www.youtube.com/watch?v=UhIuf_t2YaM Шана е с русата коса.)
- Браво! Сега ми изчезвайте от очите и да ви видя след трийсет минути тук! – каза им тя и те за трети път се преоблякоха.
Мениджъра им и Юджи, които бяха гледали тренировката им заедно с Аюми и Ели сега стояха и чакаха момичетата да се върнат от съблекалнята.
Ямамото заедно с Юджи отидоха до хореогрфаката им.
- Мира-сан – започна плашливо Ямамото – не мислите ли че последния танц беше прекалено ... секси за Шана-чан? – попита я колебливо той. Хореографката го изгледа злобно и двамата мъже се стреснаха от погледа й.
- Скъпата ни Шана-чан е вече на двадесет и една! Жена е! Приемете го, като не ви харесва не гледайте, на феновете й ще им хареса! Или какво? Да й бутна близалка в устата и да танцува на зайченцето бяло? Танцът е изкуство! – обясни му сериозно тя.
- Права сте. – каза й Ямото и се отдръпна от нея.
- И още как съм права! След два месеца най-накрая ще покажат лицата си на сцената и на феновете си! Няма да дават интервюта само по радиото и по списанията! – спомна му се тя.


Точно така, Шана бе порастанала с още една година, всички бяха.
Беше решила и да промени скучната си визия която бе дъла черна коса, с руса и леко по-къса прическа. Беше доста различна и изглеждаше доста секси. Албумът им бе записан, Шана бе написала и композирала две песни към албума, Никол бе написала целия си рап за албума, а Ели и Мики бяха написали обща песен. Бяха оригинална група, която можеше да се нарече музиканти, а не просто красиви лица.

До три месеца бяха на поредното танцово шоу, където предимно танцьорите в групата се появиха. И естествено беше брилиянтно представяне.

На поредната им тренировка, хореографката им ги остави за момент сами и им каза да танцуват на някоя песен. И естествено трябваше да празнуват момента свобода със ...
(
http://www.youtube.com/watch?v=kpZhZAr1cQU Шана е момичето със синята поличка.)
- Оставям ви за три минути и вие решихте да се правите на маймуни! – креса силно тя зад тах, като накара и малкото останали дяволи и ангели от тях да излетят.
- Pure evil
. – каза Шана на Никол, за да не я разбере хореографката им.
- Tell me about it
! – отвърна й Никол.
- I know English you morons
!!!! – креса им тя и двете с Никол се стъписаха.
- Не говорехме за Вас! – защити се Шана.
- Говорехме за касетофона! – оправда се Никол.
- Касетефона?? Подлудявате ме! – викна им тя отново.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Тя какво? – попита невярващо Рен.
- Както казах, явно е решила да стигне до лимита. – каза мениджъра му за да смекчи новините, които бяха стигнали до ушите му.
- Това дете ненормално ли е? Тя луда ли е? – питаше нервно и раздразнено Рен! Той стана от масата си и започна да обикаля нервно в кръгове и да обсъжда темата за която говореха.
- И ти от къде се докопа до тази информация? – попита го Рен. Мениджъра му се потеше от притеснение, все едно беше на разпит, не той наистина бе на разпит.
- Никол-чан, чух я докато разговаряше по темата с Ямамото-сан. – каза нервно и притеснено той.
- И кога мисли отново да постави живота си на ножа? Не е истина, отиваме в цирка! – каза Рен и взе якето си.

------------------------------------------------------------------------------------------------

- Ти нормална ли си? Полудя ли? – започна да вика той по Шана веднага щом пристъпи в цирка. Хич не му и пукаше че използва неформална реч при положение, че имаше доста хора в цирка.
- Моля? – попита го невярващо Шана и само наблюдаваше нервното му пристъпване към нея.
- Ако го направиш... – започна той, но не знаеше как да довърши.
- Ако го направя какво? – повдигна любопитно веждата си Шана и кръстоса ръцете си пред гърдите си.
- Шана, това е лудост! Може да умреш! – каза й разтревожено той.
- Знам! – каза му тя като на глупак.

Ситуацията бе следната, след дългите месеци в тренировки, упражнения и тем подобни, Шана се бе завърнала като акробат в цирка. И понеже този й талант не бе тайна за никой, доста фенове пълнеха цирка, за да гледат тренировките й, тъй като тя не участваше в самите представления. Днес в цирка бяха Шана, Кайто, Йошида, родителите й, брат й, групата, Рен и мениджъра му, естествено и някои хора от цирка.
Проблемът бе, че Шана бе твърдо решена да скочи и да прави номера, без обезопасителната мрежа. Щеше и да наруши обещанието си към баща си, което бе направила преди четири години.

- Шана не го прави! – молеха я приятелките й и семейството й.
- Решението и живота са си мои! ТОЧКА ПО ВЪПРОСА! – каза им уверено тя. Рен все повече и повече се дразнеше на упоритостта и твърдоглавостта й, толкова много че му идваше той да я пречука вместо тя сама да се претрепва.

- Ако не скочиш без мрежа и ми обещаеш че няма да скачаш никога без мрежа, ти се кълна че ще те оставя на мира! – каза й Рен, другите доста се шокираха от думите му, а Никол го погледна дяволито, все пак му бе съюзник в последната година.
Шана просто го погледна най-безразлично, сякаш това което казваше минаваше през ушите й, което леко раздразни и нарани Рен, имайки в предвид че тя все още не бе дала отговор относно отношенията между тях и щеше ли да се получи нещо, щеше ли Шана да даде шанс на любовта им ако имаше такава.

- Решението ми е взето ... Рен. – каза тя като използва неформалната форма, което учуди присъстващите.
- Не го прави и повече нищо няма да чуеш за мен! Няма да искам нищо от теб. – каза й умолително той.
- Кога си искал нещо от мен? Нищо не може да ме накара да се откажа точно сега! Бях при мъртвите вече и не е толкова страшно! – каза му тя. Никой не можеше да й каже нищо, дори баща й, дори нямаше сили да я вини че ще наруши обещанието си.
Погледа на Шана мина през всеки един от тях и накрая тръгна към стълбите, където щеше да се изкачи и да се полюшка с трапците.
Рен просто не можеше да остви нещата така и я последва, когато тя вече беше на трапеца си. Когато той стигна до горе, започна да се притеснява и поти от напрежение.
- Шана, слизай долу! – каза той, а гласът му бе някак си преграхнал.
- Танака-сан! Махнете се от там опасно е! – каза разтревожено тя.
- Не и докато ти не дойдеш при мен! – каза й Рен.
- Слизай долу! Опасно е! – викна му пристеснено тя. Рен застана на ръба на платформата, зрението му бе замъглено, само силуета на Шана се виждаше, целият бе потен, и заради трудното си виждане, това му създаде илюзия че Шана е близо до него и може да я докосне, но не. Тя бе на десет метра разстояние от него.
- РЕЕН!!! – изпищя от ужас Шана, когато видя Рен да пада от платформата. Тя автоматично се спусна след него.
- Спуснете Т7! – викна тя към другите и точно кога хвана Рен за сакото, най-ниският трапец, който бе на пет метра от земята си спусна и Шана се хвана за него, държейки Рен. И понеже го държеше с една ръка, цялото телго падаше върху нея и се получи отвратително изкълчване на рамото й. Тя изпищя от болка, но не пускаше сакото на припадналия Рен. Тя търпеливо чакаше в болката си да ги свалят на земята.

Лекарите откараха Рен и Шана в болница. Доста от присъстващите бяха приели случката присърце и бяха доста шокирани, особено майка й.

До леглото на спящият Рен, стоеше гневната и разтревожена Шана с превързано рамо, което трябваше да си почива поне месец и след това да се започне с леките упражнения.
Шана просто чакаше той да отвори очите си и да го смъмри.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Пет Окт 26, 2012 10:28 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Съб Окт 27, 2012 11:05 pm

37-МА ГЛАВА


Рен бавно отвори очите си и забеляза една наистина нацупена и сърдита Шана, да го гледа злобно и втренчено право в очите, с поглед тя забиваше ножове по тялото му. Рен я огледа добре за да види огромния бинт около рамото й и си споми какво се бе случило, тя го бе спасила, бе спасила живота му.
- Шана .. аз.. – каза той с преграхнал глас.
- Ти какво? Побъркан ли си или какво? – попита го ядосано тя. Рен бе изненадан от способността й да обижда хора, с който до преди малко бе говорела с формална форма.
- Наистина съжалявам! Как си? – попита я той и седна на леглото си.
- Как съм? Не съм добре както виждаш! Рамото ми е изкълчено заради теб! Не съм виждала по глупав човек от теб, наистина ти хлопа дъската! – обиждаше го тя.
- Съжалявам! Съжалявам за егоистичната си постъпка! Съжалявам че заради мен, си ранена! – извини й се той.
- И по-добре да съжаляваш! Наистина съм бясна! Никога не съм виждала подобна постъпка като твоята, никога! – каза му изумена тя. Рен просто я гледаше, не знаеше как може да й отговори.
- Толкова мнoго ли знача за теб, че да стигнеш до там да се качиш до върха? В това твое положение? – запита го Шана с вече по тъжна тоналност. Рен я погледна объркано.
- Говоря за фобията ти от високо! Много добре знаеш че те е страх и че лесно губиш съзнание когато си на високо, но въпреки всичко се качи горе! – скара му се тя.
- От къде знаеш? – попита ококорено той.
- Брат ти ми каза! Мисли за себе си, аз съм професионалист!
- Дори и професионалистите правят грешки! – скара й се той.
- Знам! Но ти нямаш място горе! Осъзнаваш ли че застраши живота и на двама ни! Цяло чудо е че те хванах! Знаеш ли колко ме уплаши! – викна му през сълзи тя.
- Значи ти пука за мен? – попита той.
- Пука ми естествено! Но ти ме принуди да изживея същото което изживях със сестра си! Знаеш ли колко трудно ми бе да се държа адекватно в подобна ситуация, ами ако не бях способна да се движа заради страха и паниката? – викна му тя ядосано и стана от стола си. Рен чак сега осъзна глупавото си държание. Не само своя живот бе изложил на опасност, но й този на Шана, в опитите си да я предпази, той я бе изложил на по-голяма опасност и я бе накарал да си припомни миналото си.
- Наистина съжалявам. – каза й той.
- ....
- Съжалявам че те принудих да рискуваш живота си, заради мен.
- Не си ме принуждавал, бих се опитала да спася всеки, който значи много за мен, а ти значиш много за мен. – призна му тя. – И знам че ти, знаейки опасностите и страхът ти от височини, се качи до горе, за да си сигурен че аз ще съм добре, защото те е грижа за мен. Единствения човек, който е правел подобно нещо, който е рискувал живота си за да ми помогне, това бе сестра ми, и когато тя умря се заклех на гроба й, че когато се появи втори такъв човек в живота ми, ще дам всичко от себе си за да го защитавам и обичам, дори и той да не се нуждае от моята помощ или обич. – каза му Шана, гледайки го в очите, докато нейните сълзи се стичаха една по една от очите й.
Рен стана от леглото си и я прегърна силно, много силно, така сякаш никога няма да я пусне. Шана започна да плаче с глас по-силно, а Рен я галеше по главата за да я успокои, накрая самата тя обви ръцете си около кръста му, така сякаш никога няма да го пусне...



Времето си минаваше и скоро всичко се върна както бе преди, освен някои нови промени в живота на някои хора. Като например Аюми бе признала на момичетата че от година излиза с един от помощник директорите на агенцията, Ами и Ели също имаха приятели. Шана също беше във връзка с Рен от три седмици, като решиха да я държат в тайна от феновете си, само мениджърите им, президента, Юджи и момичетата знаеха за тях.
Година по-късно Иви също бе намерила своя партньор и това бе, партньора на Шана в цирка, Кайто. Мики и Юджи също бяха дали шанс на любовта си и излизаха заедно. По-късно Шана най-накрая сватоса брат си и Никол, те също бяха заедно.
Всички момичета си имаха по някой, някой специален за тях до себе си.

-------------------------------------------------------------------------------------

Рен и Шана се разхождаха из пустите улици на Фукока. Бяха заминали в покрайнините на града за два дена и една нощ, за да си отпочинат от пренатоварените си графици и от колегите си. Беше тъмно и нямаше пукната кола или човек на улицата. Двамата се държаха за ръце и просто ходеха.

- Въпреки че сме заедно от година и три месеца, това е точно шестият път в който сме на среща. – каза разочаровано Рен. Шана се засмя.
- Какво, сега броиш дните като обсебена фенка ли? – присмя му се тя.
- Какво като ги броя? Лошо ли е? – попита като дете той.
- Не е лошо, просто не съм очаквала че ще знаеш точно от колко време сме заедно, а това със срещите сигурно и президента знае колко са на брой, нормално е. И двамата сме заети хора. – каза му тя.
- Да, но все пак, само шест пъти! – каза невярващо той.
- Хаха.
- Не искам да бъде постояно така, искам да прекарваме повече време заедно, като семейство! – призна той. Шана леко се смути.
- Виж Рен, кариерата ми е важна, сега съм едва на двадесет и две, за семейство ще мисля след като стана на трийсет. – съобщи му тя.
- Чак тогава?! – попита невярващо той. Тя само му кимна. На Рен не му се вярваше, очакваше от Шана че ще е от този тип момичета, който бихда живяли щастливо с партньора си до края на живота си, но тя бе друга история, Шана правеше това което харесваше и обичаше и не си позволяваше да се тревожи за бъдещето си.


След като се прибраха в хотела си, двамта вечеряха и после отидоха в стаята си. Шана се просна като прани гащи на леглото си.
- Преоблечи се. – каза й Рен.
- Мързи ме. – оплака се тя.
- Няма да спиш в чистите чаршафи с мръсните си дрехи! – направи й забележка той.
- Голяма свекърва си! – каза ядосано Шана и с мъка се преоблече.
Двамата после се боричкаха и гъделичкаха в леглото и така докато Рен не изтряска главата си в скирна, последвано от бурния и подигравателен смях на Шана. Ядосано Рен впи устните си в тези на Шана и я целуна силно, после обви ръцете си около кръста й и ги остави да шават нагоре-надолу по тялото на Шана...
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Сря Окт 31, 2012 7:53 pm

Честно да си кажа, почти се разревах докато писах тази глава ... да скоро ще приключвам историята rev

38-МА ГЛАВА


Четири години по-късно, 23 Април 2022 година, десет години от дебюта на Amnesia. Цели десет години от съвместната работа на Аюми, Ели, Ами, Никол, Иви, Мики и Шана. Цели десет години те живяха заедно, работеха заедно и правеха какви ли не неща заедно, много рядко се случваше група да достигне до десетата си годишнина, максимумът бе само пет години.
Въпреки тежкия инцидент през който преминаха, момичетата продължиха кариерите си, а днес, днес празнуваха десетата си годишнина в Tokyo Dome, където се побираха 50, 000 души. Заедно с феновете си те празнуваха и десетият им соло концерт. Най-щастливият и най-хубавият им момент някога, толкова много емоции, толкова много, защото това бе последния концерт на групата. Последният завинаги. Краят на най-успялата някога група в Азия и други държави.

Последният им десети албум се състоеше от цели двадесет и една песни, всички от които бяха написани от членовете на групата. Аюми, Ели, Ами, Никол, Иви, Мики и Шана, всяка една от тях бе написала по една песен, и имаше по една соло песен в албума си, останалите седем тя бяха написали заедно като група.
Последната песен от албума им се казваше Memory и бе написана в чест на феновете им, които бяха с тях през всичките десет години, които ги подкрепяха въпреки трудностите, за да им благодарят за всичко което бяха изживяли заедно.

Беше доста емоционална песен, тъй като разказваше за нещата от живота, беше балада, което я правеше още по-драматичнa и сълзотворна.
Причината поради, която групата се разделяше бе, че всяко нещо си има край, и колкото и да не искаха да се разделят, момичетата знаеха че това щеше да се случи рано или късно, освен това някои от тях или по-точно всички освен Шана, искаха да започнат семеен живот с партньорите си с които се срещаха от години.

- Искам да кажа .. – каза на микрофона плачещата Аюми докато стоеше в редичка с останалите членове на сцената и изнасяше последната си реч - ... толкова много, толкова много съм благодарна, на феновете, на мениджърите ни, на президента, на членовете на групата, на родителите ми, на приятелите ми ... БЛАГОДАРЯ ВИ! Въпреки решението ми да се оттегля от сцената и да се концентрирам върху семейството си, не мога да направя нищо освен да съм много тъжна, че това е последният ни концерт. Обичам ви и ви благодаря за ценните моменти, БЛАГОДАРЯ! – каза и тя и закри мокрото си лице, другите момичета също плачеха от думите й. Беше доста емоционален момент.
Ред дойде и на Ели.

- Също като Аюми, аз съм благодарна на всички, които направиха успеха ни възможен, направиха ни най-добрата група и ни научиха на толкова много неща. – каза тя и прекъсна за момент за да преглътне сълзите си. – Както казват хората, всяко нещо си има край, и краят на групата ни дойде, но се съмнявам че ще доживея да видя друга група да надминава успеха, които ние постигнахме! През тези години минахме през ада за да стигнем до тук и знам че напълно си струваше! Благодаря на хората, които направиха успеха ни възможен. – приключи речта си Ели.

- Моята реч няма да се отличава от другите две, просто искам да кажа че през последните десет години изживях най-трудните си, най-болезнените си моменти, но също така и най-щастливите, най-красивите, с моите сестри! – каза Ами като сдържаше сълзите си. – Благодарна съм от това което научих през годините си, разочарована от провалите и гордна от това че ги преодолях.

- Memory! – викна Никол на феновете си, в замяна те всички й викнаха обратно и я окуражиха. – Нека да останем завинаги приятели, ок? – каза им сладко тя като се стараеше да поддържа обстановката весела, дори и на трийсет години, Никол си беше Никол. – Нека никога да не забравяме за Amnesia, за членовете й, за успехите й, но най-вече за мен! – каза шеговито тя и накра не само феновете но й членовете на групата да се хилят през сълзи. – Нека да не забравяме трудностите през които преминахме, хубавите моменти и победите ни. Нека ... – започна да плаче тя - ... нека винаги се помним и обичаме и нека нашата музика не се забравя и нека тя винаги да се помни, нека тя винаги да ви радва! – каза на публиката тя и се обърна с гръб към тях за да не виждат сълзите й.

- Нека винаги си останем не само идоли и фенове, а и приятели! – започна речта си Иви. – Всяка една от нас ще започне живота си, ще започне да прави нови неща, ще създаде семейство, но приятелството между нас си останава нали? – попита тя феновете си и посочи с микрофона си към тях за да чуе отговора им. – Memory, дори и групата ни да не е завинаги, музиката ни е вечна! Нека тя да ви радва така както винаги ви е радвала и нека ви напомня защо станахте наши фенове. – завърши тя.

- Благодаря на всички, които са ни подкрепяли и обичали и ще продължават да ни обичат, радостна съм че някои наши фенове израстнаха с нашата музика, заедно с нас. – каза сълзливо Мики и направи дълга пауза докато продължи. – Надявам се че в бъдеще, всички ще продължаваме да се подкрепяме взаимно. – каза тя и също като Никол се обърна и заплака.

- Тъжна съм, че се разделям с членовете на групата. – каза Шана докато река от сълзи течеше по бузите й. – За мен групата значи семейство, тъжна съм че се разделям със семейството си, с моите сестри, които искат да създадат свое собствено такова семейство. Тъжно ми е че след тези десет години съвместен живот, ще се наложи да си кажем чао. Беше наистина – каза Шана и сложи ръка пред устата си, после започна да хлипа. - .. беше наистина доста екстремно да живееш с шест кокошки, които постоянно ти лазят по нервите, но всъщото време те обичат и помагат! Благодарение на групата бях сбособна да създам истински приятели, на които мога да се доверя и на които мога да разчитам. Сега, когато си помисля че трябва да спя сама в една стая ... наистина не искам да се разделям с тях. – каза натъжено тя и си пое въздух. – Дори и на двадесет и шест, наистина не искам да съм сама в стая, искам съжителството ми да продължи колкото се може по-дълго. Безбройните бели които си правехме една на друга, караниците ни, боя с възглавници, дори подпалихме кухнята! – каза през сълзи тя. – Не искам да се разделям с това, но явно трябва, благодаря на феновете, на родителите си, на президента, на мениджърите ни за всичко което направиха за нас през последните години. – прикючи с речта си тя и скоро последният им концер бе закрит.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Последната нощ на момичетата в апартамента им. 22.00 часа всички по пижами в хола, гледайки телевизора на който бяха те, всичките им изпълнения, концертите им, наградите им. Момичетата бяха забили сълзливите си очи в екрана и си припомняха всеки един момент заедно, дебюта им, нанасянето им в апартамента, всичко което бяха правили заедно, първото им пътуване до Окинава, ВСИЧКО.

- Ами когато наводнихме? – каза Никол и почна да се смее.
- Не ми и припомняй! Мислех си че ще умрем! – каза й невярващо Ами.
- Кой беше виновен? – попита Ели.
- ТИ!!!- каза всички в един глас.
- Как така аз? – каза изненадано тя.
- Иви щеше да се къпе във ваната! Не аз! – защити се тя.
- Каквото и да казваш, без полза е, станалото станало! – каза й Иви.
- Ами пожара? – попита Ели.
- Шана все още е неопитна в кухнята! – каза разочаровано Никол. Шана от своя страна я замери с възглавница.
- Така си е! – сългасиха се Мики и Аюми.

Така мина и последна им вечер, в разговори за миналото и бъдещето, какви щяха да са плановете им и прочие.
На сутринта момичетата изнесоха и последния си багаж от апартамента, на входа на прага всичките седем застанаха и се огледаха за последен път.
- Наистина това място ще ми липсва. – каза Аюми.
- И на мен. – съгласиха се другите.
- Колко е празно, така го заварихме и когато се нанасяхме. – каза тъжно Иви.
- Чао дом прекрасни! – каза Никол.
- Спомените .. хубави спомени! – въздъхна тежко Мики.

Това беше, момичетата предадоха ключовете си от апартамента на мениджъра си.
Всичките седем бяха в офиса на президента за да подпишат официалното си отписване от компанията.

- Добре, беше ми приятно. Наистина прекрасни години! – каза президента и затовори папката с договорите.
- И на нас! – каза Аюми.
- Чакай, Шана защо не подписа? – попита я Никол.
- Защо ми е? Аз оставам. – каза тя.
- Няма ли да се концентрираш върху семейство и прочие, искам да кажа с Рен сте заедно от пет години вече... – започна Ели.
- Семейство? Прекалено ми е рано за тези глупости, сега съм соло. – намигна им палаво тя.

Да, това бе решението на Шана, да започне соло кариерата си, изненада не само за бившите й колежки и мениджъра й, но и за феновете и за самият Рен. Не само кариерата си, но и работата в цирка щеше да продължи тя.
Феновете на Amnesia бяха радостни, че един от членовете на групата няма да напуска индустрията.

След месец от раздялата на групата, Шана бе изпаднала в тежка депресия. Сега тя има свой апартамент, където живееше сама. Това я бе довело до нервна криза, шока от живеенето сама. Не допускаше никой до себе си. Рен идваше всяка вечер и тропаше по врата й като ненормален преследвач, но Шана не му отваряше. Не отваряше на никой. Единствената утеха тя намираше у алкохола. Няколко бутили уиски се търкаляха по паркета в хола и кухнята й, а видът й бе повече от отвратителен. Повечето време тя прекарваше на дивана с бутилка алкохол, гледайки стари клипчета на групатa.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Чет Ное 01, 2012 12:29 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Чет Ное 01, 2012 10:02 pm

39-ТА ГЛАВА


Три месеца изминаха от раздялата на групата. За всички беше ясно че членовете на групата ще се съсредоточът върху семействата си, освен Шана. Дори и сега да беше в публична връзка с Рен, тя бе твърдо решена да започне соло кариерата си като певица, да продължи като актриса и акробат. Заради пре-пренатовареният й график, срещите с Рен бяха стигнали до нулата. Не бяха излизали на среща от цяла година.
Шана се изкара сама от тежката си травма, след като се нальока като последната свиня с алкохол през последния месец след раздялата на групата, но сега всичко й беше по-леко и беше готова да се завръща на сцената при феновете си, които бяха повече от доволни когато разбраха, че поне един от членовете на групата ще се завръща.
Шана се подготвяше усилено за дебюта си като соло артист, защото искаше тя сама да напише всички пет песни от първият й мини албум, не само текста, но й музиката. Беше решила да експериментира с по-провокативна и екстраваганта музика и хореография, по-секси и по-флиртаджийски имидж.

Два месеца по-късно, завръщането й я отпрати на първо място на момента и наградите веднага заваляха, имайки се в предвид, че Amnesia имаше най-много фенове от всички групи до сега, не бе голяма чудо и факта, че всички фенове сега или бяха фенове на Шана или я подкрепяха, което я направи сензация. Факта че сама е написала текста и музиката на албума си се хареса на само на феновете, но и на много хора, които са работили с нея или са искали да работят с нея.

За щастие на Рен и двамата снимаха в една сграда днес, по коридорите те се разминаха и си поговориха:
- Хей! Как си? – каза Рен и я целуна.
- Бързам. – каза му тя и понечи да тръгне, но той я хвана за ръката и спря движението й. Шана го погледна странно.
- Кога ще се видим? – попита сериозно той.
- Не знам, много съм заета в момента. – каза му тя и се откопчи от хватката му.
- Кога ще знаеш? – попита леко раздразнено той.
- Виж, може да говорим по-късно, ела в апартамента ми, имаш ключ, но ще се прибера след полунощ. – информира тя и побягна по студения коридор. Рен просто въздъхна тежко.

Срещата им не се състоя, защото Шана не се прибра, Рен й написа над педесет съобщения и й се обади над двадесет пъти.
Времето им заедно никакво го нямаше. Единственото време, в което се виждаха бе само когато се разминаваха я по коридори, я на улицата докато шофираха.
След промоциите на албума, най-накрая се намери място за среща.

- Как е филма? – попита Шана и постави вилици и лъжици на масата.
- Добре. – каза просто той.
- Радвам се. – отговори тя и сервира яденето. Двамата бяха у Шана и вечеряха приготвеното от нея.
- Как е? – попита тя, като изчака Рен да преглътне хапката си.
- Добре е. – отговори със същия тон той.
- Знам, че ми се сърдиш заради това, че не сме се виждали от два месеца. – каза му тя.
- От пет Шана, от цели пет! – поправи я раздразнено той.
- Така ли? Мислех си че са два. – каза замислено тя.- Та как е работата? – попита тя.
- Вече ти казах, добре. – повтори се той.
- А, да. – каза разсеяно тя. И двамата не знаеха какво да си кажат, толкова време не бяха прекарвали заедно, че все едно са на първа среща.
След като се навечеряха, Рен подхвана темата, която му стържеше мозъка от месеци вече.

- Шана, какво мислиш относно решението на другите членове на групата? – попита той.
- Кои решения? – зачуди се тя.
- Това да се концентрират върху семействата си. – подчерта той.
- Това ли? – попита тя.
- Да това. – каза нетърпеливо той като чакаше отговора й.
- Нищо не мисля, тяхна си работа, след като се чувстват готови за това, прав им път. – каза му тя.
- Само това ли?
- Да, защо? Ти какво мислиш? – попита тя.
- Мисля че не лоша идея, да създадеш семейство с човека, който обичаш. – Шана разбра намека му и остави вицилата си нервно на чинията.
- А, аз мисля че ти казах, че за семейство ще мисля в по-късен етап от живота ми. – каза остро тя.
- Шана, аз вече съм на 31.
- Е, и? Аз съм на 26! Казах ти че ще започна да мисля за това след като навърша 30. – сопна се тя.
- Защо винаги си толкова чувствителна на тема семейство!? – попита с по-раздразнен и повишен тон той.
- А ти защо толкова настояваш за семейство? – отвърна му със същия тон тя.
- Защото искам такова! И искам да е с теб! – викна й той. Шана стана рязко от масата и отиде до тоалетната, след минута се върна и седна на масата.
- Виж, семейство значи деца, а с мен това може й да не се получи. – каза му тя.
- Какво искаш да кажеш? Знам че не си готова сега, аз също, но в по-късен етап от живота ни...
- НЕ! – викна тя. – Не! Това не е проблема .. – каза тя с по-мек тон.
- Какво искаш да кажеш? – попита уплашено той.
- Явно не си чувал за рисковете, които крие акробатиката спрямо жените? – попита иронично тя. Рен просто я гледаше и чакаше отговор от нея.
- Тялото поема големи поражения по време на тренировките през които преминавам .. възможно е да съм неспособна да имам деца. – каза му тя директо, а устата на Рен щеше да падне от чутото. – Съжалявам, че ти казвам сега, щеше да е по-лесно ако те бях предупредила по-рано.
- Занела си за рисковете и все пак си продължила? – попита невярващо той. Тя му кимна в отговор.
- Защо? – попита той.
- Защото правя нещата, които ми доставят удоволствие, защото искам! И не искам да унищожавам живота си сега заради бъдещето. – каза му тя.
- Ти сама каза че това не е сигурно, значи .. – започна Рен.
- Казвам ти, в момента кариерата ми е по-важна от всичко, ако толкова много искаш деца или семейство и то сега, тогава аз не съм отговора. – каза му тя.
- Не съм с теб защото искам деца! С теб съм защото те обичам! И не ме интересува дали можеш да имаш деца или не, аз оставам с теб! Каза че ще се замислиш за семейстово на трийсет? Добре догава, ще почакам още четири години, докато решиш. – отговори й той. Шана се зарадва от отговора му.

След четири месеца, Шана бе на свадбата на Никол и брат си, по-късно и на тази на Аюми, Ели и Ами.

Година по-късно Никол роди първото си момиченце, Аюми роди близнаци, Ели момиче и Ами също, а Иви и Мики се омъжиха.

Още една година по-късно Ели роди второто си момиче, а Никол първото си момче. Иви и Мики родиха първите си момичета.

След друга година Ами роди второто си момиче.

След поредната година Иви роди второто си момиче, а Мики първото си момче.

Шана, вече на трийсет реши да се откаже от кариерата си, не защото искаше да се жени, а защото наследи агенцията, тя щеше да е бъдещия президент на най-известната агенция в цяла Азия.
Точно когато Рен си помисли, че ще имат време за себе си ...
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Чет Ное 01, 2012 10:18 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Съб Ное 03, 2012 1:52 pm

Е хора, това е последната глава от моята история която писах през последните няколко месеца, беше доста интересно да си измислям герои и като цяло да правя нещо оригинално. Малко съм разстроена от липсата на всякакви коментари и съм благодарна на двама души, за които съм сигурна че я следяха и продължават да следат историята ми. Надявам се да получа някое коментарче, но това не е важно аз съм доволна че написах историята си от начало до край и стм доволна че хората които я четат я харесват!
Благодаря на всички, които обърнаха внимание на историята ми и я харесаха!


40-ТА ГЛАВА


Шана се пенсионира от цирка, заради вече напредналата си възраст и заради това че щеше да се концентрира върху семейството си, и работата си едновременно. Кайто стана управител на цирка, също така и треньор. Шана взимаше курсове относно как да управляваш голяма агенция препълнена с идоли под надзора на бъдещият и бивш президент.

През Май, Шана се омъжи за Рен и заживяха заедно в новата си огромна двуетажна къща, която бе в крайните квартали на Токио, за да имат повече спокойствие.
Когато нямаше какво да се прави, двамата често гледаха децата на Юджи и Никол. Не им бе лесно с четири олигофренчета, които тичаха нагоре-надолу из къщата им, но какво да се прави, това бяха техните племенници.

Често момичетата се събираха заедно като в доброто старо време.
Аюми се бе завърнала на работа като мениджър, предстоеше й да се грижи за нова група от четири момичета, Ели също стана един от работниците на бъдещя президент Шана, тя бе вокален инструктор и учител, щеше да преподава на доста бъдещи таланти, Ами се завърна пред камерата като стана телевизионен водещ на едно от най-популярните предавания в Япония, където можеше да интервюира доста известни знаменитости, отново обратно в агенцията под надзора на Шана, Никол, прочута с ергичността, харизмата си и танцовите си умения от дните си на идол, сега беше един от хореографите в агенцията, Иви, за изненада на всички стана продуцент, често работеше с Ами заради студиото в което работеха, Мики реши да стане фотограф, това си я влечеше още преди да стане идол и сега имаше възможността да работи мечтаната работа и да запечатва спомени на хартия.

През зимата на 2027, Шана и Рен станаха родители на първото си дете. Беше момче, Шана имаше по-усложнена бременност от другите, но всичко мина добре, всички се радваха на новините за семейството, което се увеличаваше.
Година по-късно през Август тя роди и вторият си син. Децата доста усложниха работата й като президент на агенция, затова Рен бе прекратил, може би временно работата си на актьор, за да се грижи за семейството си и да помага на Шана в работата.
Две години по-късно се роди и първото им момиче.

След три години усилена работа в къщи с помоща на Рен, Шана отново се завърна в агенцията като президент и не само, пишеше песни за новите групи и сама ги обучаваше за това как да си истински идол, караше ги да се опитват да пишат сами песни и да работят усилено, учеше ги как да преминават през трудностите и как да се справят с тях.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Една студена зима, Рен бе прегърнал Шана и гледаха как снега падаше на парцали през огромния си прозорец, двамата се наслаждаваха на тишината и спокойствието в уютния им дом. Рен бе подпрял брадичката си на рамото на Шана и се подхилкваше доволно и щастливо.

- Защо се смееш? – попита го Шана.
- Защото съм щастлив. – отговори просто той.
- И на какво дължа това? – попита тя.
- На една прекрасна жена! – похвали той.
- Така ли? Мога ли да знам, коя е тази прекрасна жена?
- Тя е, наистина най-красивата, най-добрата майка, най-големия работохолик, който познавам и най-вече, най-добрата съпруга на света! – възхвали я той.
- Мисля че я познавам! В момента и тя е щастлива. – каза му тя.
- Така ли? И на какво дължим това? – попита замислено той.
- На това че има най-красивите деца, най-яката работа, най-добрите си приятели с нея и най-вече най-любящия съпруг! – възхвали го тя. Рен се усмихна и обърна Шана към себе си, после погледна в тъмните й топли очи, хвана лицето й с ръцете си и я целуна, тя му отвърна. Целувката им продължи доста дълго, след което отново се вгледаха през прозореца.

- Мамо? Може ли да си вземем бисквитки? – попита малко момиченце със звънливото си детско гласче докато търкаше сънено очичките си. Рен и Шана се обърнаха от изненадващия въпрос.
- Кога стана? – попита зачудено Шана.
- Сега. – каза момиченцето. – Мамо може ли? – попита нетърпеливо тя.
- Да мамо, може ли, може ли? – попитаха в един глас двете момчета.
- Вие? Не ми казвайте че събудихте сестра си! – скара им се Шана.
- Не сме! – казаха едновремнно те.
- Ахх, както и да е. – въздъхна Шана – може, сега ще ви ги дам, идете в кухнята. – заръча им тя и те веднага побегнаха на там.
- Спокойствието дойде към края си. – каза тя на Рен, а той все още я държеше в прегръдките си и се засмя.

Всичко беше толкова хубаво, като в приказка, спокойно и тихо, двамата отново се целунаха, но спокойствието си отиде когато чуха стъкло да се чупи от кухнята. И двамата погледнаха на там.

- Започва се. – каза Шана и се запъти към кухнята, Рен се усмихна и погледна към големият им семеен портрет, който бе окачен на стената, усмихна се отново и отиде в кухнята да помага на Шана с бъркотията.


--------------------------------- 15 години по-късно ----------------------------------


Най- големият син на Рен и Шана, бе решил да учи за инжинер и работеше усилено и учеше здраво за да вземе изпитите си, бе гордостта на семейството, вторият им син от друга страна бе завършил училище и не знаеше какво точно иска да прави от там насетне с живота си и понеже не знаеше, реши да стане актьор. Рен леко се бе обидил на думите му: ‘‘Не знам какво искам да правя, за това реших да стана актьор!‘‘, сякаш казваше на баща си, че не знаел какво да прави със собствения си живот и за това бе актьор.
А най-малкия член на семейството бе идол, соло артист и също така член на група заедно с децата на Аюми, Ами Мики и Никол, модел и актриса, която следваше стъпките на майка си, пиеше и композираше песните си сама и също така бе бунтар. На 16 се бе отказала от училището за да се концентрира върху кариерата си, имаше няколко пиерсинга на ухото и татуировка, което не се хареса на Рен, но на Шана лично и хареса как й стоят.

Така си минаваха годините, всеки си работеше и се грижеше за децата си.
Къщата на Рен и Шана им се струваше малка и самотна заради липсата на децата им които бяха самостоятелни, защото или бяха достатъчно голями или защото бяха идоли и живееха с членовете на групата си, въпреки че се виждаха почти всеки ден, беше друго когато живееха заедно. За това Шана бе намерила перфектното решение, бяха си взели три кучета, големи кучета, за да има за какво да се грижат сега когато децата им бяха големи.

Това беше историята на Кобаяши Шана, нейното минало, настояще и бъдеще. Живота на звезда и работеща майка с щастливо семейство и съпруг, които много я обичаха.

И естествено трите кучета, които също я обичаха и ревнуваха от Рен.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Съб Ное 03, 2012 7:19 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите