Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Пет Дек 01, 2017 5:59 pm by justwannabeone

» Метресата {GaaSaku} +18
Вто Ное 14, 2017 8:10 pm by Death_Angel

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Ное 13, 2017 6:41 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Пон Ное 13, 2017 6:32 pm by Death_Angel

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Top posting users this week


Табу /hentai fic ---> Naruto x Mikoto 18+/

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Табу /hentai fic ---> Naruto x Mikoto 18+/

Писане by Butterfly on Пон Апр 01, 2013 5:39 am

Спойлвам темата, както обещах, заради сцени, които замислям да пускам. Направила съм само една редакция, така че е възможно да има грешки. Критики приемам всякакви... Сцените и диалозите са импровизации,т.е. всичко е написано за в момента без да замислям нещо предварително. smile

Spoiler:
ТАБУ



Добре дошъл у дома, Наруто- кун!

1.

Събудих се. Слънцето се прокрадваше в единия ъгъл на прозореца ми и чертаеше дълга нишка светлина на отсрещнатата стена. Няколко секунди бях втренчил поглед там, докато умът ми се проясни, сетне се изправих бавно и седнах на твърдия футон, изпъвайки крака. Бях гол, но не усетих студа в стаята. Разтърках слепоочията си и станах, отмятайки завесите на прозореца. Съзнанието ми все още се мяташе в недоумение, докато се взирах в пясъчните дюни и жълто-кафявия пейзаж, разкриващ се отвъд прозореца на стаята ми. После паметта ми услужливо се обади – бях в Сунагакуре вече пета година, след като пет години бяха минали от обучението ми с Джирая. Това бяха общо десет години, откакто не бях стъпвал в Коноха. Дълго време, през което се промених дали към по-добро или по-лошо, знам ли, но вече не бях момчето, което излезе от портите на родното си село. Вместо това оглавявах отряд на АНБУ в Сунагакуре и бях довереник на Гаара, Казекагето.
Ако някой преди десет години ми беше казал, че ще се отметна от дълга си към Коноха и няма да се върна, щях да го нарека глупак и може би да го предизвикам на двубой за тази нагла лъжа. Интересното в живота е иронията му и начина, по който сякаш ти се подиграва на убежденията ти. В един момент вярваш, че си безрезервно верен на кауза, любим човек или село, в следващия момент осъзнаваш, че съвсем не е така. Че предпочиташ да живееш навсякъде другаде, но не и да се върнеш в селото си. Бях родоотстъпник, предател, поне в моите очи и съвестта ми не облекчаваше вината, която изпитвах, но и бях твърдо убеден, че нищо не ме свързваше с Коноха. Не че в Сунагакуре бе по-различно, но поне можех да почна наново и ми се даваше шанс да избягам от миналото си, което не бе никак розово.
Погледнах към часовника. Имах половин час, докато се явя на работа и тръгнах към банята, за да си взема душ, когато на вратата се почука. Беше много рано, за да бъде някой от школата. Увих одеялото около кръста си и след моментно коле*ание отворих рязко.
Джирая беше подпрял рамо на касата на вратата, скръстил ръце пред гърдите си и очите му срещнаха моите. Гледаше ме втренчено, сякаш се мъчеше да ме познае след всичките години. Той не се бе променил много от последния път, когато го видях, освен че бръчките му се бяха вдълбали и го правеха да изглежда по-сериозен, отколкото бе всъщност. Та нали се изявяваше в писането на еротични истории, за това ми бе трудно да го възприема за сериозна нинджа, въпреки че бе един от Великите Санини.
- Здравей, Наруто! – поздрави ме отривисто той и кимна с глава. – Мога ли да вляза?
Не отвърнах нищо, отваряйки по-широко вратата. Отместих се и изчаках търпеливо той да влезе, за да затворя след него. Джирая огледа стаята ми, не пропускайки и най-малката подробност, после отново закова погледа си на мен.
- По-едър си, отколкото очаквах – подметна той, сякаш на себе си и се насочи към масата.
- Ако става въпрос за Коноха, знай, че никак не съм заинтересован – последвах го аз. Седнахме един срещу друг, вперили погледите си. Бях смръщил вежди в опит да обуздая гнева, породен от неочакваното му посещение. Мислех си, че завинаги съм затворил вратата на миналото си, прогонвайки него след обучението си, но изведнъж осъзнах, че именно тази врата трудно се затваря. – Минаха много години. Сега съм...
- Предател – лаконично изрече Джирая и се облегна назад, сякаш доволен от този факт. Скръсти ръце пред гърдите си и продължи: - До последно се надявах да се прибереш в Коноха. Мислех си, че няма да ми се налага да те измъквам от ръцете на Гаара.
- Защо да се прибирам? – присвих очи аз. – Та нали именно Коноха ме прогони?
- Никой не те е прогонил, Наруто... Ти сам отказа да се прибереш.
- Няма да спорим – отрязах аз рязко и се изправих. – Току-що ставам, след малко съм на работа... Ако имаш да ми казваш нещо важно, предлагам да го направиш сега!
Той замълча известно време, през което с неудоволствие усетих нетърпението си да чуя отговора му. Любопитството ме терзаеше от вътре, защото макар и да отричах все още се вълнувах стане ли въпрос за Коноха. В главата ми се прокрадваха най-различни предположения – че е нападната, унищожена, че искат помощта ми... Но не бях подготвен за думите на Джирая, които той изрече с неутрален тон:
- Съветът на старейшините реши да си новия Хокаге. Цунаде се оттегля и ти отстъпва мястото си.
Спомних си преди години, когато аз самия бях малко момче и тръгнахме с Джирая на мисия да открием Цунаде-химе, за да заеме тя поста на Пети Хокаге. Сега аз ли бях следващия, чието предложение от старейшините не бе нищо друго освен заповед да се прибера... И тази мисъл изобщо не ми се понрави.
- А ако откажа?
- Къде замина мечтата ти да станеш Хокаге, Наруто? – криво се усмихна Джирая и усетих как ми загорча от иронията му. – А аз си помислих, че ще рипнеш от радост и ще ми се наложи да бягам след теб по обратния път към Коноха...
Сарказмът му изобщо не ми помагаше, дори напротив. Влошаваше и без това объркването ми. Логика не намирах в думите му, нито в решението на проклетите старци от Съвета, за това и запитах направо:
- Защо мен? От десет години живея в Сунагакуре и съм предател спрямо Коноха... Защо Хокаге? Знам, че има ред кланове, които се борят за това място. Защо старейшините не изберат Харуно, Хюга или... Учиха?
Във въпроса ми се криеше и цялата горчивина, която питаех към Коноха, но едва ли Джирая знаеше това. Никой не знаеше това и никой не трябваше да разбира. Нима не бях отхвърлен от собственото си село, само защото бях Джинчуурикито на Кюби? Бях отхвърлен от Хюга, дори от Сакура... Да, бяхме приятели, но нищо повече, а времето доказа на всички и най-вече на мен кой харесва тя. Отхвърлен и от семейството си, макар да не ми се полагаше и такова семейство. Бях осиновен от Фугаку и Микото Учиха след смъртта на моите родители и дълги години бях брат на Итачи и Саске, макар с мен да се отнасяха по-зле и от куче.
- Старейшините вече избраха теб – отвърна рязко Джирая и в тона му се долови недоумение. – Нима не искаш да се прибереш и да видиш приятелите си..., семейството си?
Извих скептично устни в усмивка, която не вещаше нищо добро.
- Семейство? Родителите ми отдавна са погре*ани, Еро-сенин. Нямам семейство в Коноха.
- Кланът Учиха те отгледа като син. Не забравяй този факт! Скоро предстои сватбата на Сакура и Итачи. Нима няма да се прибереш, за да ги видиш?
Вдигнах рамене с безразличие и се запътих към банята. Очаквах, че с този мой отговор, разговорът ще е приключен и след като изляза, от санинът няма да има и следа.
- Микото-доно се надява да се прибереш, Наруто – изрече последния си довод Джирая и аз спрях с ръка на дръжката на вратата. – Говорихме си преди няколко дни с нея и тя ми каза, че й липсваш.
Простичко обяснение и съвсем прост довод да се прибера. И то от жената, която през повечето време ми е била майка. Спомнях си Учиха Микото, може би по-добре, отколкото Сакура или Саске и от тези спомени чувствах объркване и желание да я видя. Спомнях си неща, които бях видял като момче, но не бе редно изобщо да си ги спомням. Усетих как се изчервявам, трябваше да чувствам облекчение, че съм с гръб и Джирая не можеше да види изражението ми в момента. Трябваше да чувствам облекчение, че не можеше да прочете мислите ми, нито да види по-надълбоко в мен, иначе не би ми казал такова нещо без да предизвика скандал. Каквото и да изпитвах към майката на Саске, трябваше да бъде скрито добре от околните. Всяка една моя мисъл за Микото-доно бе непристойна, ненормална, лишена от здрав разум и бе табу.
Изведнъж осъзнах защо от толкова време бягах от миналото си и не се прибирах в Коноха. Осъзнах го там, стиснал одеялото около кръста си, с ръка на вратата на банята, навел глава и гледайки пръстите на краката си.
Бягах от нея. От това, което всъщност изпитвах към човек, на който трябва да съм само благодарен. Да чувствам уважение, желание да я защитавам и да я обичам... като майка. Не като нещо повече, отколкото ми се полага...
Спомените ми нахлуха с бясна сила и ме оставиха... безсилен... Лицето й, наведено над моето. Ръката й, която ме пипаше по челото, за да провери дали имам температура. Черните й очи, вперени в моите – загрижени, притеснени...
‘’По-добре ли си, Наруто-кун? Ще се обадя в Академията, че днес няма да присъстваш’’.
‘’Стига си защитавала това копеле!’’ – думите на Фугаку-доно, които бях чул една сутрин. – ‘’В дома ми е, само защото старейшините ми заповядаха... И не се отнасяй с него като към син! Такъв като него, с мръсна кръв, не може и не трябва да бъде сред клана Учиха!’’.
‘’Престанете и двамата! Боят не решава нищо! Саске, Наруто, ще бъдете наказани!’’ Опитваше се да ни усмири, след като веднъж решихме, че и двамата не можем да се понасяме.
‘’Съблечи се и ела при мен!’’ Един ден се прибрах по-рано от Академията, само за да стана свидетел на... Гледах ги през малкия отвор на вратата на кухнята и изумен осъзнах, че искам да съм на мястото на Фугаку-доно. Тя беше полу-гола на кухненската маса с разтворени бедра и извила тяло към него, докато той галеше гърдите й. Седмица след това напуснах Коноха с Джирая и не се върнах повече.
Спомних си това толкова ясно, сякаш ги виждах в този момент.
- Време е, Наруто! Трябва да се прибереш у дома – Гласът на Джирая ме върна в реалността, но не отговорих и решително влязох в банята.

***

Когато излязох, Джирая продължаваше да стои, подпрял лакти на масата. Имаше изражението на победител и се усмихваше доволно.

2.

Прибирах се у дома.
Нямах много спомени от последните дни, в които ми се наложи да обяснявам на Гаара необходимостта да напусна Сунагакуре. Нито събирането на малкия ми багаж, който се побираше в една раница. Усещах случващото се покрай мен, сякаш сънувах и изпадам във все по-дълбок транс. Дори не помнех кога съм казал ‘’Да’’ на Джирая. Кога твърдото ми нежелание да стъпвам в Коноха бе разколе*ано?... Единственото, което исках, бе да видя Микото-доно, не за да й натрапвам непозволените си чувства, а просто да я видя. Онова, което терзаеше мен, не трябваше да бъде споделено от някой друг, най-малко от нея. И все пак, бях любопитен да видя старите си приятели. Сакура. Саске. Киба. Шикамару...
Бяха минали много години от последния път, когато видях големите порти на селото и когато Джирая ми ги посочи, се наложи да премигна няколко пъти.
- Добре дошъл у дома, Наруто-кун! – изрече той.
У дома...
Клоните на дърветата се полюшваха от вятъра. Долових звука на реката. Във въздуха се гонеха мушички. Въздухът трептеше от нетърпима лятна мараня. Усетих, че гърбът ми е мокър от пот, а косата ми залепва неприятно за врата ми. Коле*анието ми трая само миг. После решително тръгнах след Джирая.
Миналото остана зад гърба ми. Сунагакуре, работата ми в АНБУ,обучението ми с Джирая...
Предстоеше ми да се прибера у дома... В Коноха.
И изведнъж осъзнах, че искам да видя нея. Нетърпението ми граничеше с лудост, защото забързах напред и се наложи Санинът да подтичва след мен.




Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 497
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: Табу /hentai fic ---> Naruto x Mikoto 18+/

Писане by Butterfly on Пон Апр 08, 2013 1:01 pm



Възможно е да има грешки. Направила съм само една редакция. ^_^

Spoiler:


Нима си ме забравил, Наруто-кун?

1.

Не съм вярвал, че Коноха толкова много ще ми липсва. Дърветата покрай главната улица бяха станали по-големи и короните им се срещаха като арка. Имаше нови сгради. Фасадата на Полицията и АНБУ бе нова, но сградата на Хокагето се виждаше отдалеч с червената си мазилка и куполообразния покрив. Вдигнах глава към каменните изображения на всички Хокагета и с края на съзнанието си осъзнах, че е ред моя образ да стои след този на Цунаде.
Крачките ми се забавиха, осъзнавайки изведнъж, че се чувствам обезпокоен и притеснен. Нямах си и най-малка идея какво се очаква от мен, за да бъда уверен... В следващия момент Джирая ме побутна по рамото и вперих погледа си в него.
- Искаш ли първо да се прибереш у дома? – попита ме той.
У дома... Микото-доно... Заради нея се бях прибрал в Коноха, но тази констатация ме направи плах и страхлив. Исках да я видя дори повече, отколкото Саске или Сакура, но това не трябваше да се случва, може би. Питаех непозволени чувства към нея, макар да бяха минали десет години. А не бях малко момче, запленено от нея, нито пък подрастващ тинейджър, на който хормоните се гонеха като подивели животни. Бях на двадесет и пет години, достатъчно възрастен, за да бъда по-здравомислещ. Поклатих глава.
- Не. Нека да идем при старейшините.
Джирая не каза нищо в отговор, само вдигна вежди. Може би си е помислил, че ще искам първо да се отбия в дома на Учиха и изобщо не е очаквал, че такова ще е желанието ми. Продължихме по улицата, рамо до рамо, пробивайки си път през тълпата. Беше горещо, но това явно не бе спънка за хората, излели се като река из Коноха. Беше по-оживена, отколкото я помнех и по-различна. Установих, че съм пропуснал много неща, а това в никакъв случай не запълни празнотата в мен. Трябваше да чувствам нещо повече към селото, на което баща ми бе дал живота си, а аз щях да бъда Хокаге.
Съзнанието ми се луташе доста дълго време. Не можех да се съсредоточа дори след като влязохме в сградата на Хокагето и бях представен официално на старейшините. Кабинетът на Цунаде бе някак празен, след като тя бе напуснала и аз безуспешно се мъчех да усетя някаква притегателна сила към него. Вместо това застанах пред прозореца, със скръстени на гърдите ръце и не обърнах внимание на нищо, ставащо покрай мен. Чувах зад гърба си как вратата се отваря и затваря, стъпки, гласове, но изобщо не можех да се концентрирам.
Гледах през прозореца към разстилащата се Коноха. Тънки виещи се улици, площада пред храма, после отделните сгради на Полицията, болницата, Академията... Двата парка до реката... Кварталът на Учиха не се виждаше от тук, закрит от високите тисове в крайните райони на Коноха... Погледът ми бе прикован там, сякаш можех да видя през дърветата дома, в който отраснах. Пред погледа ми се размиваше образа на Микото-доно. Как ли изглеждаше сега, десет години по-късно? Вероятно вече имаше бръчки или бе напълняла... Може би ако я видех сега, физическото привличане, което изпитвах към нея, щеше да изчезне мигом и аз щях да бъда свободен от това нелепо усещане.
Стоях доста дълго време, докато денят се изнизваше и сенките се удължаваха. После изведнъж бях събуден от летаргията си. Джирая ме разтърси по рамото и аз втренчих раздразнен погледа си в него:
- Наруто, ела на себе си! – гневно извика той и кимна към вратата. – Микото-доно е дошла да те види.
Обърнах се бавно с чувството, че всичко, което ми се случва е само сън. Видях я застанала до вратата с преплетени пръсти и лице, което изразяваше едновременно радост, тревога и загриженост. Черната й коса бе вдигната на хлабав кок на тила. Не беше остаряла нито с ден от последния път, когато я видях и това ме разтърси. Фигурата й бе слаба, а бялата юката със знака на Учиха я правеше да изглежда като кукла – съвършена и малка. Надвишавах я с цяла глава, нещо, което веднага констатирах, припомняйки си, че в спомените си почти винаги я гледах, вдигнал глава нагоре.
Тя постави ръка към устата си и прошепна задавено:
- Колко си пораснал, Наруто-кун!
Пораснал... Не точно това исках да чуя от нейната уста, но успях да вдигна рамене и казах грубо:
- А ти си остаряла.
Да. Тя наистина бе по-възрастна от мен, но беше неустоима, поне в моите очи. Бях си я представял точно такава, каквато бе сега пред мен – малка, слаба и съвършена. Усетих, че се гневя на нея – ако бе погрозняла или напълняла, щях напълно да я забравя. А сега? По дяволите! Сега я гледах и си я представях без юката, гола само с таби и крака обвити около кръста ми, с люшкащите се гърди, които бях видял като момче. Представях си как стене и ме подканя да продължа... Смръщих вежди и разтърках челото си с ръка, осъзнавайки, че започва да ме боли главата.
- Наруто-кун? – Усмивката й бе застинала. – Нима си ме забравил, Наруто-кун?
Очите й бяха променили израза си. Изглеждаха... невинни, черни като идващата нощ и също толкова дълбоки. Тя нямаше моите притеснения и резерви да изразява онова, което я вълнува. Тя продължаваше да ме възприема, като момчето, което си тръгна преди десет години от Коноха. Тя си нямаше и на представа какво изпитвах към нея... Защо трябваше тя да се появи още първия ден? Очаквах Саске или Итачи, дори Сакура... Очаквах Хината, Киба или Шикамару... А също и Цунаде, защо не! Очаквах всеки друг, но не и Микото и изведнъж осъзнах, че тя ме обичаше най-силно от всички, които очаквах и за това бе дошла първа. Обичаше ме толкова, колкото вероятно обичаше собствените си деца, а от това не ми стана по-добре. Кога любовта ми към нея се бе изродила в толкова отвратителна форма и кой бе виновен за това?
Джирая изсумтя под нос, твърде гневен, за да ме гледа какво явно безразличие демонстрирах към Учиха Микото и излезе през вратата, тръшвайки я шумно след себе си. Поех си дъх отривисто. Бяхме останали сами. В кабинета тънеше сив сумрак, а отвъд прозореца небето ставаше тъмновиолетово. Прииска ми се да прекося разстоянието, което ни делеше и да я прегърна силно. Толкова много ме раздираше отвътре, че направих тези крачки и я привлякох към себе си. Едната ми ръка я обви през кръста, докато с другата я хванах здраво за тила. Отпуснах глава на рамото й, въздишайки тежко. Малките й ръце ме обвиха през врата и чух гласа й до ухото си:
- О, Наруто-кун, пък аз си помислих... Помислих си, че...
- ... съм те забравил? – довърших вместо нея аз. От косата й се носеше лек аромат на розови листенца и аз забих нос в кичурите, поемайки дъх дълбоко. – Как бих могъл да те забравя, ... мамо?
- Ти... Толкова много си се променил! – изрече бързо тя и за първи път, откакто я бях прегърнал, усетих съпротивата на тялото й. Микото-доно се мъчеше да се отдръпне, но ръцете ми я държаха като в капан. Гласът й трепна накрая: - Дрехите ти... не приличаш на нинджа... Къде е екипът ти?
Дрехите ми били я притеснявали? Усмихнах се. Наистина не приличах на нинджа. Носех черни панталони до под коляното, ботуши и бяло кимоно. Единия ръкав висеше и откриваше широките ми гърди. Сигурно приличах на мечка в очите й, още повече, че я повдигнах към себе си и съвсем неблагоприлично плъзнах ръка по гърба й. Мисълта ми се накъса и в последния момент усетих, че се възбуждам – нещо, което мислех, че няма да стане. Отдръпнах се от нея и разтърках челото си.
Господи, определено ако бях продължил да я прегръщам, щях да я изнасиля на бюрото и от този факт не ми стана никак леко! По дяволите!
- Наруто-кун? – тя се наведе към мен и ме докосна с ръка по рамото. – Защо не дойдеш да живееш при нас?

2.

Преместих се за седмица в имението на Учиха по молба на Микото-доно. Трябваше да изчакам известно време, докато Цунаде освободи апартаментите, които обитаваше като Хокаге, поемайки задълженията й, остави ми в наследство Шизуне, която ми помагаше съвестно. Цунаде бе изчезнала, вероятно отдавайки се на комарджийската си страст, така че гостуването ми в дома на Саске се проточи повече,отколкото бях запланувал.. В повечето случаи бях прекалено зает и не се прибирах по цели нощи и дни, което бе по-добре от това да ми се налага да живея с Микото. Опитвах се да си втълпя, че откъсвайки се доброволно от нея и ограничавайки присъствието й максимално, интереса ми към нея щеше да спадне.
Залъгвах се...
Беше по-добре да се залъгвам от това да призная... истината...
Срещнах се с приятелите си.
Сакура, Саске, Киба...
Бях изненадан да науча, че предстои сватбата на Итачи и Сакура. Нещо, което ме отпрати в девета глуха. До последно вярвах, че тя питае дълбоки чувства към Саске, не към Итачи, но не трябваше изобщо да се учудвам. Та аз бях влюбен в майка си, каква по-жестока ирония от това да разбера, че Сакура обича Итачи...
Живеех в някакъв свой свят, който съвсем малко се допираше до реалността и то само в случаите, когато ми се налагаше да контактувам с хора. Сънувах с отворени очи и виждах Микото-доно – гола с разтворени бедра, извила тяло като дъга... Трепереща с натежали от похот гърди и очи, премрежени от... страст. Представях си я на кухненската маса, на която тя слагаше яденето на семейството си сутрин и понякога се е случвало да споделям закуската през тези дни. Представях си я така, както когато я бях видял преди десет години, но този път аз бях на мястото на Фугаку-доно. Аз я докосвах и целувах... Аз прониквах в тялото й и я карах да стене...




Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 497
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите