Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Сря Сеп 27, 2017 11:59 pm by justwannabeone

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Съб Сеп 23, 2017 3:58 am by Butterfly

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Вто Авг 29, 2017 8:02 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Keywords

Убийци  fallen  

Top posting users this week


Young witch

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Young witch

Писане by Sweet dream on Нед Юли 13, 2014 10:21 pm

1.
Карин наблюдаваше възрастните,разхождащи се по улиците,веселите и безгрижни деца.Сякаш всичко лошо си бе отишло с пристигането на пролетта.През любимия и сезон всичко разцъфтяваше и се пробуждаше за живот. Ароматите на цветя и дървета се сливаха в едно и ухаеха по-добре и от най-скъпите парфюми.Усмихнатите лица на жителите на Карсън Сити,я дразнеха изключително много в момента.Цялата прелестна гледка и се струваше ужасна,отвратителна.Денят и бе помрачен от присъствието на човека, когото мразеше най-много.
Мелани съзря растящия гняв в очите на Карин.Разбра,че тя никак не се бе зарадвала от появата на Бритни .Познаваше сестра си повече от всекиго друг,но все още не беше научила причината,поради която сестра и не желаеше да контактува с Британи.Знаеше,че още от деца те не се харесваха особено,а когато пораснаха нещата се вложиха. Карин ходеше нервно из стаята,обмисляйки защо може русата вещица да се е завърнала.Когато тя бе напуснала града беше казала,че не иска да има нищо общо с дечица,които не знаели как да използват силата. Карин се беше засегнала сериозно от казаното,защото мислеше,че е най-силна от всички в така наречения кръг на вещери от Карсън Сити.Той бе съставен от седем човека.Те учеха магии заедно и си помагаха един на друг.Пазеха в тайна от другите способностите си. Градът,в който живееха не бе особено голям , беше изпълнен с мистерии и тайни.Беше неизвестен на много хора,което го правеше подходящ за укриване от врагове.
През дървените щори нахлуваше светлина,дразнеща очите на Мел.Тя се приближи до сестра си,сложи ръка на рамото и и погледна умолително .Карин също погледна към сестра си,която с поглед я молеше да се държи по-добре и да даде шанс на Бритни.Ала червенокосата Карин,както винаги реши,че ще направи каквото си пожелае,реши че ще излее всичко дошло и на ум върху момичето,дошло с добри намерения.Първоначално Британи бе застанала до вратата,чакаща поздрав,ала не получи такъв от никого.Отиде до дъбовата маса,на която имаше листове със заклинания,стари легенди за вещери и информация за техния произход.От дамската си черна чантичка извади малка, но дебела книжка с чисто кафява корица и я постави върху масата.Мел и Карин се спогледаха,нямаха представа каква е тази книга.Двете сестри бяха застанали до прозореца,гледащи действията на русокосата Бритни.Тя бе ниска и слаба,имаше хубаво сияещо лице и топли кафяви очи.Притежаваше могъща сила.
-Какво правиш тук,Британи?-попита гневно Карин и скъси разстоянието между нея и русокосото момиче.-Защо си тук?Какво искаш от нас кучко ?!Каква е тази книга?- питаше и погледна към книгата.Глупавите и въпроси нямаха край и не позволяваха на усмихнатата Брит да отвърне. Мелани понечи да каже нещо,но ядосаното момиче не и позволи.Само с поглед умееше да накара човек да съжалява за действията си.Имаше особен характер,който не всички харесваха.
-Карин,Карин.Не си се променила особено.-каза Брит със странна усмивка.-Успокой се и ще ти кажа защо съм тук. Червенокосата вещица се подразни много от наглостта на старата си "приятелка",но реши да я послуша,за да разбере причината за присъствието и.Мел само наблюдаваше без да говори.
-Дошла съм за да те предупредя за нещо.Теб и кръга.-започна русокосата.-Над Карсън Сити и над всички заклинатели и вещици тежи голяма опасност.Където има магия,там ще има и смърт!-погледът и стана сериозен,усмивката и се изпари и бе заменена от сурово изражение.
-Какво говориш?-попита объркано Мелани,като се приближаваше бавно до Карин и Британи.
-Преди около седемдесет години,вещерът Кайл Харуно решил,че повече не може вещиците и вещерите да се крият от хората.Той желаел хората да разберат за съществуването им,животите им да зависят от тях и да се страхуват от тях.Но семействата на вещери по целия свят не му позволили да направи това желано признание и един вид завладяване,те не искали хората да научат за тях.Те искали да запазят хармоничността на планетата .Харуно решил,че щом те не са съгласни с него ще ги убие.Един по един.Всички до един.Потресаващо нали?Решил,че дяволите могат да му помогнат в изпълнението на целта му и си казал ,че ще направи заклинанието,с което може да ги съживи.Но не успял...бил спрян.
-Кайл Харуно...Чувала съм за него.Полудял заклинател,искащ смъртта дори на приятелите си,само защото не се съгласили с него. А той не се боял да се изправи сам срещу тях,щом нямал дяволи на своя страна?-попитала Карин.
-Не е бил сам.-отвърнала Брит мрачно.-Зад себе си имал много потомници,живи и до днес.Той не получил това,което искал,не могъл да се справи и бил победен.Починал,но не и неговите деца,не и неговите братя и сестри.Те намериха начин да го съживят.Разбирате ли?!Извадиха го от гроба!-изкрещя момичето,личеше колко уплашено е то.Спокойствието,което до скоро струеше от нея се бе изпарило.-Кайл Харуно е жив!И смята да... сегашната му цел е да заличи малкото останали вещери от света.-изрече последното изречение толкова тихо,че момичетата трудно разбраха думите и. Мелани и Карин доловиха страха в гласа на русокосата вещица.Тя бе успяла да го предаде и на тях.Не искаха това,което казваше русокосото момиче да стане.За пръв път червенокосата хубавица Карин се чувстваше застрашена и уплашена.По принцип тя се плашеше трудно,винаги тя беше тази,от която хората се страхуваха. -Какво можем да направим ние,какво...?-каза замислено Мел,свела поглед.Почувства се сякаш бе в опасност,тя и нейните приятели. Британи ги погледа.Първо едната,после другата.Взе старата книга от масата и се доближи до Мел и Карин.Отвори книгата на неизвестна страница и им посочи един знак.Знак на заклинание,а под него пишеше начина на изпълнение.Няколко реда бяха изписани на английски,а под тях бе написано едно изречение на латински.Двете момичета не разбираха значението на изречението,не знаеха латински.
-Отне ми седмици да преведа това и още изречения на други страници,- каза като го посочи-но си струваше загубеното време.-На Карин и се стори смешно,че е загубила толкова време само,за да преведе няколко изречения.-Значението на това е следното:"Заклинанието може да бъде изпълнено само от вещица или заклинател от рода Харуно."Тази магия намира злото в човека и го унищова.Злото,не човека.Отнема черна магия.Би могла да вземе и тази на Кайл. "Но защо ни я показва щом нито един от кръга не е от рода Харуно?" помисли си Мелани. "Отнемала черна магия?Ето защо Харуно са били толкова силни,имали тъмна страна.Много тъмна..." каза си наум Карин.Кайл и се стори още по-голяма заплаха.Изведнъж едно чувство я разтресе.Пожела да избяга и да се скрие някъде,където никой не би я открил.Страхуваше се да не изгуби своите сили.Магията за нея бе най-добър приятел,тя я забавляваше.Не я приемаше на сериозно ,по-скоро като начин за изразяване на надмощие и сила.Не искаше да загуби тази сила. Мелани видя колко замислена е сестра ѝ и каза:
-Какво има Карин?Добре ли си?
-Да...-отвърна тихо.Погледът и бе забит в стария дървен под,сякаш се опитваше да прикрие емоцията изписана на лицето и .Косата и с ягодов цвят се бе спуснала свободно над лицето ѝ и ѝ помагаше да го скрие.
-Щом не можем да изпълним заклинанието,защо ни го показваш? - попита и най-накрая изправи глава и срещна погледа си с този на Бритни.
-Защото можете да привлечете една истинска Харуно на ваша страна.-каза русокосата със странно изражение. -В града пристигна момиче на име Сакура Харуно,която е братовчедка на Лий.Защо мислите го няма вече два дни?Тя е дошла да живее тук при своята леля Грейс.Баща ѝ изчезнал,а майка и умряла,когато тя била бебе.Майка ѝ имала черна магия,защото тя бе от рода Харуно.Ако вземе вашата страна,сигурна съм бихте я убедили на направи заклинанието.Извикайте Лий,той би могъл да ми даде повече информация за нея... Мелани и Карин бяха напълно убедени,че ще успеят да спечелят вниманието на новодошлата.Ако те не се справеха,красивият им приятел Саске не би могъл да се провали."Кой би устоял на неговия чар?"-казаха си двете сестри наум.
***
Препрочиташе писмото пак и пак.Знаеше,че болката и нямаше да стихне дори да препрочита последните изречения милион пъти.Не знаеше какво да си мисли. Баща и убиец ли бе или нейния спасител?
Мила моя Сакура,
Пиша това писмо,за да ти разкрия всички свои тайни.Преди да ги разкрия искам да ти се извиня за всичко сторено и за всичко скрито от теб.Но знай,че винаги съм искал всичко най-добро за теб. Ще започна със смъртта на майка ти.Тя не почина в катастрофа,аз я убих...Сигурно си мислиш как съм могъл,че не съм я обичал,но грешиш.Обичах я повече от всичко и имах причина за действията си.Следващите изречения ще ти прозвучат нелепи,но те са истината.Майка ти бе вещица,която притежаваше черна магия.Тя бе напълно завладяна от силата и желанието за употре*ата на магията.Нараняваше хората,които обичаше и аз не можех да гледам това.Тя желаеше да даде способностите си на теб,да прехвърли бремето,което и се струваше свято.Но аз не и позволих,като я убих.Бе ми много тежко и се разкайвах за решенията си,но по-късно осъзнах, че не съм сгрешил...

avatar
Sweet dream
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : Страната на чудесата
Рожден ден : 31.05.2000
Години : 17
Мнения : 12
Дата на рег. : 13.07.2014

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Noragami, Sukite li Na Yo,Naruto(Shippuuden), Spirited Away, Death Note, Vampire Knight

Върнете се в началото Go down

blue Young witch

Писане by Sweet dream on Нед Юли 13, 2014 10:24 pm

2.
Но дори и да бях взел правилното решение пак се чувствах ужасно.Какво щях да кажа на теб?Заедно с всичко останало си спечелих и врагове.Братята и сестрите на Елиза.Те ме търсят и ако ме намерят, ще ме убият.Точно затова те изоставих, за да не ти навличам излишни проблеми.
И нещото, което трябва да знаеш за последно е тайната за твоите способности.Мила, ти също си като мен!Ти си чистокръвна вещица,имаш огромна мощ!Притежаваш талант!Можеш да използваш силите си за добри цели, не както мен и майка ти.Ниe тръгнахме по опасен път, по който аз още вървя.Използвай дарбата си за добро,за да помагаш и за да се защитаваш.Не за лоши цели. Знам,че всичко това сигурно ти идва като гръм от ясно небе,но трябва да го знаеш.Преди да замина говорих с леля ти Грейс и тя каза, че би искала да се върнеш в родния си град Карсън Сити.Не желаем да си сама.Тя иска да ти помогне да се справиш с мощта и да се научиш да използваш и оползотворяваш това, с което си дарена.
За край на писмото ще ти кажа най-важното. И то е това, че те обичам, дете мое!Видях те как прохождаш,как тръгваш на детска градина, по -късно на училище, как бе приета в гимназия...Заедно имахме милион красиви моменти, които ще помня винаги.Дори и да не те видя повече,дори и да умра, аз пак ще те обичам.И знай, аз винаги ще бъда някъде там... близо или далеч, чакащ момента в който ще те видя отново.
С много обич, Татко.
Очите ми се напълниха със сълзи.Защо трябваше да боли толкова,по дяволите?Защо истината трябваше да е толкова жестока и безмилостна? Защо животът отнемаше всичко най-хубаво и оставяше лошото.Отнемаше всичко,което цениш и ти връчваше единствено болката и самотата.Отнемаше надеждата, и точно когато се изправяш на крака, животът те поваля отново.Изравнява те със земята и ти показва какво всъщност си.Едно нищо.Едно незначително същество за човечеството.Един заблуден човек, живеещ в свой собствен свят, където всичко върви по мед и масло.Където живота ти минава спокойно и щастливо,без трудности, разочарования, болка,нещастие...Но когато на пътят ти се изпречат трудности, ти излизаш от този свят и се пренасяш в суровия,безпощаден и студен свят.Оставаш сам и единствения ти спътник е болката.Единственият, който те разбира си самият ти...
Станах от леглото и отидох до тоалетката. Огледах се в огледалото и в него видях същество, което всеки би оприличил с парцал.Косата ми бе разрошена и стърчеше на всички страни,торбичките ми се виждаха от километри и съм сигурна, че дори слепец би ги забелязал.Тъжната ми гримаса си стоеше на лицето ми от дни и нямаше намерение на се изпари.Бях облечена с дълга над коляното черна тениска, стояща ми като торба, но предлагаше удобство.Имах прокъсани стари дънки, които ми стояха прилепнало.Вид за милиони,нали!За милиони подигравки.Взех ластичката от тоалетката и вързах косата си на опашка.Взех и чипса, който бях оставила до нея и се върнах на леглото.Заядох шумно и си мислех за това, което бях.Очевидно не знаех абсолютно нищо за себе се, освен името.Нормалната личност, която притежавах бе създадена от моя баща, с цел да прикрие истинската.Преди не вярвах, че тя въобще съществува, но когато леля Грейс ми разказа всичко бях склонна да повярвам.Аз бях някакъв шантав изрод...очевидно. Мислите ми бяха прекъснати от шума, който направи вратата при отварянето си и несъзнателно погледнах към човека, който бе влязъл.До масивната врата, в цялата си прелест стоеше Лий,моят обичан братовчед.Той бе една година по-голям от мен, на 17.Беше висок и строен,със здраво и мускулесто тяло.Имаше черна коса, с неестествен блясък.И той носеше същата тениска като мен, само че на него му бе помярка.Отново насочих поглед към преполовения пакет с чипс и лакомо грабнах с шепа от чипса.Насочих я към устата си и точно в онзи прелестен момент Лий реши да проговори.
-До кога смяташ да седиш у дома и да се тъпчеш с чипс?-попита с равен тон,идвайки към мен.Седна на голямото легло близо до мен,толкова близо, че усещах топлината, която излъчваше тялото му.Явно му бе доста горещо.Хвана ръката ми и ме погледна в очите.Взе вече празния пакет от чипс и го захвърли на земята.С успокояващ тон заговори :
-Сакура,мила, знай че не си сама.Аз и мама винаги ще сме тук до теб, винаги ще те изслушаме и ще ти помогнем.Та аз и ти сме първи братовчеди,ти си сякаш моя по-малка сестра!Искам поне за момент да преглътнеш болката и да се изправиш на крака.Трябва да започнеш училище тук.Да си намериш нови приятели,да продължиш...
-Виж,не всичко е толкова лесно, колкото изглежда!- казах със студен тон и грубо изплъзнах ръката си от тази на Лий.-Ако беше на мое място как би се чувствал?Като мен...
-Знам какво ти е,Сакура!Загубих бащи си, когато бях на 5 и най-добрия си приятел, когато бях на 11.И двамата се гърчеха от болки и не знаеш какво е да изгубиш любимите си хора завинаги, да умрат пред очите ти!Ти имаш шанс да срещнеш своя баща отново,а аз нямах този шанс...- опита се да бъде спокоен,но просто не успя.-Знам какво е да се чувстваш сам...- тонът му бе нисък и успокоителен.-И през цялото това време мислих, че съм сам, но не бях.Майка ми, приятелите ми...те бяха винаги до мен, готови да ми дадат любовта си.Ти не си сама, има мен, имаш Грейс...ще бъдем до теб.Трябва да се изправиш на крака и да продължиш,а твоето лекарство ще бъдем аз и майка.- прегърна ме силно, по мечешки, успокояващо,даваше ми подкрепа.Разбирах колко много ме обича, а аз него двойно повече.
Не издържах и заплаках на рамото му.Тогава той ме прегърна още по силно, а после ме пусна.Вгледах се в очите му и в тях се четеше доброта,загриженост и любов.Но видях и нещо тъмно и тайнствено в тях.Нещо забранено и силно.Нещо могъщо, за което не искаше да знам...Криеше нещо от мен и смятах да разбера какво е.Щях да разбера...
-Благодаря ти,за всичко!- казах най- накрая и от страна на братовчед ми получих една голяма усмивка.След това той стана от легло, отиде до врата, отвори я бавно, като се обърна към мен и тогава излезе. Сякаш бе прочел мислите ми и се опита да избегна въпроси, на които, сигурна съм, трудно би дал отговор.Исках да науча истината, защото ми беше омръзнало да живея във фалшивия свят.Исках да изляза от него напълно и да се срещам само с истината.Но защо винаги някой иска да я скрие от мен?
***
Нов ден, нова надежда че всичко ще бъде наред.Нов шанс отново да поправиш вчерашните грешки. Гледах през прозореца на автомобила, мислейки как би могъл да премине първият ми ден в новото училище.До сега не се бях премествала в друго училище.Сигурно днес щеше да ми е трудно да намеря кабинетите,да си намеря хубаво място в столовата, да се сдобия с нови приятели.Но винаги е така...предполагам.Във филмите всички нови момичета биват без приятели и стоят сами, но само в началото .После си намират групичка известни в училището приятели и стават като тях.Известни... Скоро пристигнахме .Лий паркира колата си на паркинга, а аз го изчаках пред входа на училището, по- точно на стълбите.През това време покрай мен бяха минали десетки ученици, гледащи ме странно.В двора имаше големи дървета, предлагащи сянка, с големи стъбла и корони.Беше пълен хаос.Навсякъде имаше ученици, бързащи да не закъснеят за часовете си.Аз стоях до врата, може би за това всички минаващи ме поглеждаха.След няколко минути братовчед ми дойде при мен,но не беше сам.До него стоеше високо,стройно момче.Разликата във височината ни сигурно бе 1 глава.Имаше черна коса,черна като на гарван,в катранен цвят, небрежно разрошена.Очите му притежаваха абсолютно същия цвят като косата.Имаше бледа кожа в контраст с косата му.Изглеждаше красив,но какво от това.Стоеше леко прегърбен с ръце в джобовете на тъмните му дънки и ме гледаше с изучаващ поглед.Изгледаше заинтересован, ала аз не бях.Гледах го сурово, с безразличие , все пак не го познавах и следователно за мен той бе никой.Погледнах Лий и той мен също, като повдигна вежда и се усмихна.
-Е,братовчедке това е един от най-добрите ми приятели Саске Учиха.- каза усмихнато и отпусна рамене.- Саске това е братовчедка ми Сакура.Тя е нова в града.
-Приятно ми е да се запознаем!- казах като се опитах да бъда учтива и протегнах ръка за поздрав, но онзи глупак стоящ пред мен дори не си направи труда да си изкара ръцете от джобовете.Усмивката,с която поздравих изчезна и отново възвърнах първоначалното си изражение.
-Да, и на мен ми е приятно...- отвърна най- после и устните му се извиха в едва забележима усмивка.
Чернокосият красавец бе разбрал, че момичето пред него е това, за което му разказа Карин.В такъв случай той трябваше да се опита да бъде мил,колкото и трудно да му бе това.Тя им трябваше...
avatar
Sweet dream
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : Страната на чудесата
Рожден ден : 31.05.2000
Години : 17
Мнения : 12
Дата на рег. : 13.07.2014

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Noragami, Sukite li Na Yo,Naruto(Shippuuden), Spirited Away, Death Note, Vampire Knight

Върнете се в началото Go down

blue Re: Young witch

Писане by Sweet dream on Пет Авг 01, 2014 11:51 am

Чу шум от стъпки.Някой се приближаваше до нея.Страхуваше се да отвори очи или да помръдне.А и дори да ги отвори, мракът щеше да прикрие лицето на човека.Нямаше как да бъде Лий или пък леля и Грейс, защото Грейс бе на гости у приятелка за през нощта, а Лий се бе събрал с приятелите си някъде. Сигурно наближаваше полунощ. Но не това бе важното.Човекът се приближаваше все по- близо, като леко потропваше с крака.Очевидно беше разбрал, че момичето е будно.Сакура несигурно и изплашено отвори очи и седна в леглото. На сантиметри от нея се намираше висок, едър мъж с палто.Палто през пролетта?Мъжът на около тридесет години простегна ръката си към врата на момичето и... я стисна.Опита се да я задуши.Очите на Сакура се наводниха, сърцето и се разтуптя и тя се уплаши.Имаше защо.Тя размахваше ръцете си, като се опитваше да премахне тези на непознатия от шията ѝ.Опита се да изкрещи, защото паниката и страхът я обвзеха, но не успя.Само глух стон излезе от устата и, а мъжът я стисна още по-силно.Той се усмихма злобно и каза:
-Не напуснеш ли града- умираш.Напуснеш ли- живееш.Изборът е твой.-след това вратът на момичето бе стиснат още по- силно, а тя имаше чувството, че ще умре.Не можеше да диша, сякаш гърлото и гореше.Нямаше как да се освободи.Сълзите ѝ капеха върху ръцете на мъжа.Знаеше, че няма шанс.И тогава той отпусна захвата си.Махна бързо ръцете си от шията и.Сакура си пое дълбоко и шумно въздух, след което попита :
-Кой си ти?- не получи отговор.Но пък непознатият и хвърли някаква бележка,сгъната на две.
-Изборът е твой....-повтори мъжът и се обърна към вратата.Излезе от стаята, а скоро и от къщата.
Розовокосата си отдъхна, когато видя напускането на мъжа.Но как бе влязъл той?Да не би да бе забравила отключена вратата.Сигурно.Беше забравила, какво правеше в Лос Анджелис.Заключваше вратата още щом влезеше в къщата си.Така е.В Лос Анджелис, ако не заключиш вратата си или биваш убит или отвлечен.Нейната стая се намираше на втория етаж на къщата, а до нейната беше тази на Лий.Тя реши, че ще му се обади.Трябваше да му каже какво е станало, а и искаше някой да я утеши.Страхът все още беше на върха над всичките и емоции и и бе трудно да се успокои. Взе телефона си от нощното шкафче до леглото и набра номера на Лий.
-А-ало...- от другата страна се чу същото.- Лий...- гласът и трепереше, а тя бе стилнала телефона силно.
-Какво е станало Сакура?-попита той загрижено и продължи- Има ли някакъв проблем?
-Да, имаше.Моля те, прибери се у дома.Бързо...- след това затвори. Лий се уплаши ба не би да се е случило нещо много лошо на Сакура, затова каза на приятелите си, че ще си тръгва.Той беше на гости у Карин, заедно с цялата им компания, а именно Мелани,Саске,Наруто,Хината и Сюзан.Всеки един от тях бе уникален. Лий бе до вратата, когато чу гласа на Карин.
-Нека аз и Саске дойдем с теб.Тъкмо ще се запознаем с нея.- гласът и бе дрезгав и плътен.След казаното подкани с ръка Саске да стане и изтича до Лий.Той я погледна, после погледна Саске и им благодари.
Саске избра да пътуват до дома на приятелят му с неговия автомобил, за това той шофираше. Карин седна до него отпред, а Лий на задните седалки. Беше много притеснен и загрижен за братовчедката си, защото по гласа и разбра, че нещо сериозно се е случило, щом звучеше толкова уплашено.Подпря главата си на прозореца и се замисли какво ли можеше да се е случило.Карин и Саске си размениха странни погледи, вместо думи, за да избегнат неловките въпроси от страна на чернокосият им приятел. Червенокосата боготвореше красавеца до нея повече,отколкото вярваше в Бога.Желаеше го ужасно много, но за нейно огромно съжаление Саске не чувстваше същото. Е, да тя му харесваше, много при това, но... просто не мислеше че тя бе идеална за него.Различаваха се много.Нейната уста не млжеше да се затвори, неговата да се отвори. Тя обожаваше факта, пе притежава такива сили, а той-не.Имаше и милион други разлики, но да не изпадаме в подробности.Но тя не се предаваше... според нея , той някога щеше да бъде нейн, само нейн.
Скоро пристигнаха пред голямата бяла двуетажна къща, с малък двор и много цветя в него. В задния двор имаше и лековити билки и всякакви шантави растения. При пристигането си Сакура откъсна една красива билка, която изглеждаше досущ като цвете, дори имаше аромат. Сложи го в стаята си, но после Грейс и съобщи, че билката е билка, не цвете. Лий бързо излезе от колата и затвори шумно и силно врата ѝ, след това изтича бързо към входната врата. Двамата му приятели не го бяха виждали така изнервен и притеснен от дълго време.Спогледаха се, а след това тръгнаха след Лий.
Когато те пристигнаха стаята видяха как черникосия бе прегърнал своята плачеща братовчедка и се опитваше да я успокои. Розовите коси на Сакура закриваха влажното и лице.Лий обходи гърба и с ръка успокояващо, молейки да му разкаже за случилото се.Тя погледна към Саске и Карин, които стояха плътно зад приятелят си.
-Кои са тези?- попита тя сурово, но все още със сълзи в очите.
- Ти...как не ме помниш!- извика Саске и отдръпна глава обидено.- Жените не могат да ме забравят, но явно ти не си от женския пол!- поклати главата си отврарено. Карин и Лий се засмяха при чутото, а розовокосата каза:
-Извинявай, наистина си нямам и представа кой си. Помня само важните неща.- усмихна се невинно и сладко, сякаш забрави за случилото се по-рано. "О, я стига!Първо най-безсрамно ми заявява, че не ме помни, а сега ме нарича и маловажен!? Какво нахалство!"-помисли си черноокият. Червенокосата и обидения Саске се предствиха на розовокосата красавица и ѝ казаха, че са приятели на братовчед ѝ.
-Както и да е миличка, а сега ни разкажи какво стана.- помоли я милият и братовчед.Тя им разказа всичко, а те останаха наистина шокирани.Защо някой би искал да я принуди да замине?Карин зае мястото на Лий, който бе отишъл до кухнята за чаша вода.Тя погледна Сакура и с необичайно мила усмивка каза:
-Спокойно. Всичко ще бъде наред.- сложи ръка на рамото и обещаващо.После и задаваше въпроси за животът и в Лос Анджелис, на колко години е и подобни.Саске с отегчение слушаше всичко, подпрял се на стената и скръстил ръце.Но скоро червенокоската реши, че би могла да каже на Сакура за вещиците. Не и се стори прибързано.Никак даже. Та те се познаваха от цели двадесет минути! Идеално!
-Тааа,Сакура- започна тя- подозирала ли си, че може би си много силна и различна. -каза поглеждайки към Саске,който поклати глава, изразявайки несъгласие тя да и каже.
-Не разбирам накъде биеш.- отговори и тя с равен и незаинтересован тон.
-Ами...ммм... Добре, ще се опитам да го кажа по най- лесния за възприемане начин.Ти си чистокръвна могъща вещица. И ние...
-Знам.- прекъсна я розовокоста, притваряйки очи и питаща се къде е Лий. Защо трябваше да я оставя в ръцете на тези ненормални хора? - Знам го преди вас.- изрече все така сурово.Това до известна степен ги учуди.
-Още по-добре за нас.- каза изведнъж Саске.- Нужна си ни...Трябва да се присъединиш към нас.- "Към вас?" - помисли си Сакура.- Ние имаме нещо като...група от вещици и заклинатели. Общо седем сме, заедно с братовчеда ти. Всички ние сме вещери.- розовокосата отвори изненадано уста.- С теб ще станем осем.
-Ами, ако не желая да се присъединя към вас? - попита с усмивка тя.
-Ще направим всичко, което пожелаеш стига да ни помогнеш.- продума Карин с нотка раздразнение в гласа. Не бе свикнала да умолява.
Сакура се замисли.Биха могли да направят всичко.Всичко... Всъщност те и трябваха.Много при това.Трябваха и петима вещери, които да отнемат магията и, а тя имаше в повече-седем.Чудесно!Набързо, без много да мисли взе правилното за всички решение- да им помогне.Щяга да се възползват от нея, тя също от тях. След като им съобщи, Карин радостно и благодарно я прегърна и се изправи на крака. Саске само гледаше без да продума дори. Изминаха няколко минути и Лий се появи на врата, с поднос в ръце. Беше приготвил няколко сандвича и носеше чаша вода.Червенокосата изприпка весело до него и на ухо му разказа всичко.Устата му се отвори широко, той се ядоса и в гнева си изпусна подноса.
-Т-ти безмозъчна кокошко, защо не ме попита първо? -извика Лий като се хвана за косата.- Защо, по дяволите !?
Тогава братовчедка му, му каза, че е знаела, което го накара да се замисли кой ѝ е казал.Саске стоеше все така безмълвно, докато не забелеляза бележка до леглото. Отиде до него, а Сакура следеше действията му и я взе.Всички го гледаха и тогава той заговори. -Имаме нещо много интересно тук. Розовокосата стана от леглото си, отиде до красивия чернокос младеж и взе бележката от ръцете му.Съдържанието и бе следното:
"Всички се боят от тъмнината.Бягат от нея, крият се.Плачат,крещят.Чакат утрото, светлото тъй дразнещо слънце, надяват се мрака да изчезне.Но всички те са страхливци.Презират хората или боговете обладани от нея, от сладостната тъмнина, от злото.Но всички те нито знаят историята ни, нито са изпитвали това чувство наречено сила, щом се скрият в мрака.Използвайки страха на хората, ние сме непобедими врагове.И винаги ще бъдем.Щом падне мрака сме непобедими и никой не може да ни спре.За нас няма Бог, няма надежда, няма светлина и доброта.Дяволът е този, когото възхваляваме.Ние сме негови копия и негови оръжия.Огромна елитна група, съставена от най- безпощадните и зли на Земята, преждевременно превърнали се в нощни дяволи.Да, това сме ние.Денем сме хора, нощем можем да бъдем оприличени с дяволи. Служим на Принцът на Мрака и не ще го оставим сам срещу доброто.Хората ще научат каква е истинската болка.Да наблюдават смъртта на подгизналите си в кръв близки ще бъде най-доброто, което ще им се случи.Смъртта ще бъде най-леката им присъда.За всички вярващи в Бога и за всички създания с дарби ще има само смърт,кървави гледки и страдание!Няма надежда, няма спасение...Часът на справедливостта настъпи!Пазете се... вещери от Карсън Сити, пазете се!"
Спомни си, как непознатия загадъчен мъж и хвърли бележката. И тогава си помисли "Да не би...не.Той не приличаше на дявол. Или пък беше техен посредник?".Тя показа бележката и на другите, а когато видя физуономията на Карин разбра колко уплашена бе.Очите и се разшириха,лицето и се обля в пот и придоби притеснен вид.Лий и Саске реагираха топно като нея.
-Ааа, не, не.- започна червенокосата-Не ни стигаше Кайл, а сега и някакви побъркани дяволи!Не издържам!-ивика тя и се разплака, за което съжали.Прояви слабост.А не биваше,мразеше да се чувства слаба.Саске отиде до приятелката си и постави ръце на раменете и,но всъщност гледаше към Сакура, която се бе завърнала отново до леглото, заедно с братовчед и.Тя му изглеждаше така непоколебима.Дори един мускул в нея не тръпна при прочута на странната бележка.Лошите емоции бяха у всички в стаята и си личеше.Предстояха им много, много трудности.
avatar
Sweet dream
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : Страната на чудесата
Рожден ден : 31.05.2000
Години : 17
Мнения : 12
Дата на рег. : 13.07.2014

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Noragami, Sukite li Na Yo,Naruto(Shippuuden), Spirited Away, Death Note, Vampire Knight

Върнете се в началото Go down

blue Re: Young witch

Писане by Sweet dream on Пет Авг 01, 2014 11:52 am

Надявам се да ви харесва дотук фикшъна. :) Бих се радвала да разбера мненията ви. :)
avatar
Sweet dream
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : Страната на чудесата
Рожден ден : 31.05.2000
Години : 17
Мнения : 12
Дата на рег. : 13.07.2014

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Noragami, Sukite li Na Yo,Naruto(Shippuuden), Spirited Away, Death Note, Vampire Knight

Върнете се в началото Go down

blue Re: Young witch

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите