Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Пет Дек 01, 2017 5:59 pm by justwannabeone

» Метресата {GaaSaku} +18
Вто Ное 14, 2017 8:10 pm by Death_Angel

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Ное 13, 2017 6:41 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Пон Ное 13, 2017 6:32 pm by Death_Angel

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Top posting users this week


One shot - Последен Зов (Фикчето на Топчету)

Предишната тема Следващата тема Go down

blue One shot - Последен Зов (Фикчето на Топчету)

Писане by Топчету on Пон Май 31, 2010 10:58 pm

Последен Зов
Фик от: Топчету


„-Тез, които не спазват правилата ги наричат отрепки. Но, тези, които не им пука за приятелите им, са по-долни и от отрепки!” – това бяха думите му.
Какаши стоеше, седнал на един камък и оплакваше приятелят си Обито. Звездите на нощното небе блещукаха. Вятърът поклащаше леко дърветата, създавайки шумолене из клоните. Обито беше съотборник на Какаши, Учиха, който се жертва, за да спаси него и Рин. Но сега беше мъртъв, заровен под онези камъни завинаги. Минато, техният сенсей, насърчи Какаши да не тъжи толкова много. „Никога няма да те забравя, Обито. Ти ми даде твоят шаринган, за да виждаш света с него през моите очи ... е, обещавам ти, ще видиш много неща!” – Какаши си каза наум и се изправи. Рин се приближи до него и сложи ръка на рамото му.
-Какаши-сан .. – тя промълви съвсем тихо. – Да се връщаме в лагера ...
Какаши кимна и се изправи. Скоро щяха да се върнат в Коноха и да предадат на родителите на Обито за достойната му смърт.

През това време нещо се движеше бързо и безшумно из гората. Нещото приличаше на насекомоядно растение. То се спря – бе пристигнало до място барикадирано от камъни. Нещото се показа изцяло изпод земята и се огледа. То носеше черна мантия на червени облаци. Разтвори пастта си и се разкри главата му – беше човешка, като едната половина беше бяла, другата черна. Човеко-растението имаше зелена коса.
-По дяволите, пътя е блокиран ... Преди не беше така. – рече изнервено бялата страна. Гласът й беше мек и подигравателно-мазен. – Как да стигнеш до дадено място, като винаги нещо излиза извън сметките ... Сега ще трябва да намерим обиколен маршрут.
Растението понечи да мине нататък, когато черната страна се обади – гласът й беше дрезгав:
-Почакай, померисвам нещо ... Човешка плът ... Под камъните има някой все още жив ... Може да сложим край на болките му, и без това не съм ял от няколко дена.
-Добре, съгласен съм. – бялата страна се съгласи.
Човека-растение започна да размества камъните. Беше дълга и трудна работа, на един момент щеше да се откаже, но най-накрая стигна до нещо – беше тялото на шиноби от Коноха, момче, на около 13 години. Имаше счупени специални очила за слънце, дрехите му бяха раздрани, лявото му око липсваше, а тялото му беше премазано и най-вероятно имаше счупени кости.
-Не мога да повярвам, това хлапе е все още живо ... Мога да усетя малка част от чакрата му. – черната страна се изненада.
-Най-вероятно е имал късмет, камъните не го бяха затиснали така че да спрат жизнените му процеси. Какво чудо .. – и бялата страна се включи.
-Е, това не ни интересува сега, нека похапнем ...
-Изчакай ... това момче не е ли Учиха – виж символа на якето му! Сигурно има шаринган.
-Е и? Гладен съм!
-Не схващаш, нали? Щом е все още жив, макар и в такова окаяно състояние, си остава Учиха. А един Учиха ще ни е от голяма полза, дори и Мадара го каза! „Трябва ми млад Учиха, за да изпълня плановете си.” – бялата страна измитира казаното от Мадара – Ако му го занесем, ще е доста очарован от нас! Нека не пропиляваме шанса си. А и, плюс това, Какузу ще може да го оправи.
Черната страна помълча малко и въздъхна.
-Добре, печелиш.
Човека-растение грабна тялото на Учихата и се скри под земята ...
-------------------------
След известно време той отново се подаде изпод земята. Беше пристигнал пред една голяма пещера затисната от камък. Все още държеше безжизненото тяло на Обито под мишка. Човеко-растението изрече някакви думи и камъка се помести. Влезе. Премина голямата зала в пещерата и се вмъкна в един страничен тунел. Продължи надолу докато не стигна до някакъв коридор с врати. Почука на една от вратите.
-Хей, Какузу, там ли си? – бялата страна попита.
Поизчака малко и вратата се отвори. Там стоеше висок мъж с маска и същото облекло като на човеко-растението. Имаше зелени зеници и черна склера, нямаше ирис, а кожато му бе кафява.
-Надявам се да не ме търсиш за някоя глупост, Зетсу. – предупреди го строго мъжът. Гласа на Какузу беше дебел и мрачен – не беше някой, с който може да си играеш.
Зетсу показа безжизненото тяло на Обито.
-Това момче беше затиснато под камъни, Учиха е. Незнам как е все още жив, чакрата му може да се усети, но е слаба и ще умре съвсем скоро. Знаеш, че на Мадара му трябва млад Учиха. Поправянето му, ще е и в твоя полза. – обясни бялата страна.
-Хмм ... но това е Коноха шиноби. Какво би го накарало да остане при нас след като го поправя..? – Какузу огледа момчето от-до.
-Незнам, но му трябва бързо лечение, а ти си най-добър в това Какузу. Ще поговаря с Мадара, за да видим какво ще правим после. – обясни бялата страна.
-А и винаги ще можем да го изядем ако създава проблеми. –допълни черната страна злобно.
-Хубаво. – Какузу пое момчето от Зетсу. – ще се свържа с теб когато е готов.
Той влезе обратно в стаята си и затръшна вратата.
„Трябва да уведомим Мадара.” – човека-растение си каза и изчезна нанякъде.
---------------------------
Момчето поотвори очи. Чувстваше се доста замаен. Погледа му също беше замъглен, но започна да се изчиства и фокусира Зетсу пред себе си. Последва писък.
-А-а-а-а!! Какво си ти?! – момчето едва ли не изкочи от кревата.
-Хей, спокойно, аз съм Зетсу. – бялата страна се опита да говори възможно най-мило и спокойно. – Не съм ти враг. А ти, можеш ли да ми кажеш твоето име..?
-А ..! – момчето се сепна и се замисли – Ами ... аз съм ... казвам се ... мисля, че беше ...
Очевидно имаше амнезия.
-Ако ти кажа, че си от елитния Учиха клан, ще си спомниш ли..? – Зетсу се приближи към момчето малко.
Тогава изведнъж в главата на момчето изникна спомен: Беше паднал на земята, а пред него стоеше друго момче с бяла щръкнала коса (Какаши) и го гледаше с подценяване и укор. „Обито, пак закъсняваш ... А уж си от елитния Учиха клан ...” Споменът беше мътен и говорът на Какаши не особено ясен.
-Ъъх ... то е .. Оби...Оби...То...оби ... – момчето се свлече на земята. – Не мога да си спомня ...
-Хмм, ясно, ясно ... лоша работа. – Зетсу заклати глава. – Добре ,слушай.
Момчето го погледна и наостри уши.
-Очевидно последната ти мисия се оказа пълен провал ...
-Какво искаш да кажеш..?
-Изглежда, че врагът те е заловил и ти е изтрил паметта – за това нищо не помниш. Но, не се притеснявай, ще те въведа бързо в нещата. Ти се казваш, ммм ... Тоби, да. И си претендент за „Акатски”, а аз съм Зетсу, онзи, който оценява дали си достоен да влезеш в организацията ни или не...
-А-ха ... – на Обито тези неща нищо не му говореха, но тогава прекъсна човека-растение – Почакай, какво е „Акатски”..?
-Това е тайна организация, чиято цел е да донесе мир по света.
-М, добре ... продължавайл – момчето се напрегна да си спомни нещо, каквото и да било.
-Това, което знаем от досието ти е, че си бивша нинджа от Коноха, и по-точно, шиноби от Учиха клана – кланът със силна очна техника позната като шаринган. Избягал си от селото, защото ти е дошло до гуша от войните им. Когато намери нашата организация и проучи целите ни, реши да се домогнеш до нас.
Коноха, войните й, Учиха клана и шарингана, наистина му говореха нещо – появиха се други мътняви спомени, но те нищо не му говореха за сега.
-Ние решихме да ти дадем мисия да изпълниш, но е била тотален провал ... – Зетсу продължи - Дори си загубил едното си око ...
Обито внезапно се изправи и хвърли поглед към огледалото.
-АХ! – той се стресна от собственото си лице – имаше превръзка на лявото око където липсваше. Лицето му беше съшито, и не само то ... – Т-това ... аз ли съм..?
Зетсу просто кимна, а момчето се посвъси. Представи си как сигърно пробождат окото му или нещо по-лошо.
-Ето, това са твои ... – човеко-растението подаде на Обито лентата му за глава, чийто символ беше зачрекнат и счупените очила.
-Защо е зачрекнато...? – той пое нещата и се загледа в лентата за глава.
-Всеки от Акатски зачреква символа на бившото си село. Това е първата стъпка към присъединяването към организацията - превръщането ти в липсваща нинджа.
-Ами, Зетсу-сан, аз толкова ли много съм искал да се присъединя към тази организация..? – Обито се замисли над нещо докато се взираше в очилата.
-Да, наистина. – Зетсу потвърди.
-Добре, тогава, моля ви – помогнете ми да възвърна спомените си и да влеза в организацията.
Зетсу кимна усмихвайки му се.
„-Първо ще го заблудим, че иска да влезе в организацията с цената на всичко. Вземи го със себе си за сега, Зетсу. Докато се обучава, за да стане достоен за организацията ще развие шарингана си до нужното за мен ниво. О да, и още нещо – искам да проучиш всичко за това момче. Трябва да знаем кой е бил най-добрият му пирятел. За да се снабди с мангекьо ...” – това бяха думите на Мадара след като Зетсу му представи ситуацията.Сега всичко вървеше по план ...
---------------------------
Зетсу взе момчето под опеката си. Заведе го в тайно скривалище в Селото скрито в Тревата, за да го обучава. Обито тренираше осърдно, вдигайки нивото на шарингана си и научи някои техники, които Зетсу му показа. „Опитите” да възвърнат паметта на Обито бяха провал – единствените неща, които успяваше да си спомни бяха накъсани спомени с Отбор 7, част от жиота му в Учиха клана, някои мисии и в общи линии, нищо съществено. Бяха изминали 15 години откак живота на Обито като Тоби започна и един ден реши да поговори със Зетсу.
-Спомняш ли си момичето и момчето, за които ти говорех..? – появи се той при човека-растение.
-Да, онези от отбора ти ...
-Мисля, че момчето се казва Какаши, а момичето Рин ... И май че съм бил влюбен в това момиче – винаги като си мисля за нея, се появява това чувство ...
Зетсу се учуди – беше ли възможно това хлапе да е било приятел с Какаши, човекът познат като „копи-нинджа”. Това трябваше да се проучи.
-Хмм .. Не съм ги и чувал. – реши да излъже Зетсу. – Но все пак ще проуча ...
Тоби кимна и се изпратиха.
Човека-растение се върна при Мадара и му съобщи наученото. Заповедта беше издадена – Зетсу започна да проучва нещата около тази Рин, но това, което намери не очарова никого – Рин изглежда беше починала. След като съобщи новината и на Тоби, нов спомен се появи в главата му – беше как кара Какаши да му обещае, че ще пази Рин.
-Той не си е изпълнил обещанието!! – разфуча се Тоби. – Какъв приятел само ...
-А замислял ли си се, че той може да я е убил..? – изложи тази си теория Зетсу.
Странно чувство нахлу в Обито – чувство на ревност към Какаши поради факта, че Рин предпочита него. Представи си как Какаши се възползва най-подло от Рин и след това я убива на пук на обещанието.
-Мамка му!! – изпсува той – Този Какаши – искам да го убия!
„По-добре да уведомя Мадара ... Той ще е доста доволен.”
Още на следващия ден Тоби се подготви за път – взе счупените очила и си ги закачи на врата, сложи си оранжева спираловидна маска с дупка за едното око и омота зелен шал около врата си. Приготви кесийката с оръжията си.
-Не забравяй, че според данните Какаши ще замине утре на мисия към страната на вълните със своят си отбор. Сигурен ли си, че ще можеш да се справиш, той е силен противник ... а и шарингана му ...
-Много добре знам, Зетсу-сан и съм напълно убеден, че ще се справя! – Тоби му кимна и му помаха.
След моменти беше тръгнал. „И все пак ще го проследя.” – Зетсу си каза на ум и се скри в земята.
----------------------------
Какаши се събуди – беше на легло в една колиба. „О, боже, очевидно съм припаднал или нещо такова пак ... не бива да използвам шарингана си толкова много, ще ме остави напълно без чакра някой ден ...” Той се изправи и реши да се поразходи наоколо. Денят обещаваше да е хубав. Какаши се полюбува на свежестта на утрото. „Останалите сигурно спат още ... Е, ще се възползвам да се поразходя малко и да огледам наоколо.”
И тъй се отдалечи от къщата, за да огледа наоколо. Замисли се над случилото се вчера – за Забуза и за новият Отбор 7 – Наруто, Саске и Сакура. В този момент той си спомни и за Рин, и за Обито – предишният отбор 7, в който и той участваше. „Не успях да защитя Рин ...” – каза си на ум. Тогава изведнъж няколко шурикена прохвърчаха, но Какаши успя да се отмести от пътя им. Светкавично се обърна с лице към посоката от където бяха дошли шурикените. „Дали не е някой от хората на Забуза..?!”
-Кой е там?! – Какаши отскочи настрани и извади един кунай от кесийката си. – Покажи се!
Нямаше отговор. След момент някой се появи зад Какаши и замахна с кунай да го порази. Той се обърна и блокира с неговият кунай. Видя мъж с оранжена спираловидна маска, зелен шал и ... счупени очила закачени на врата му.
-К-какво? Кой си ти?! – Какаши присви око.
Нападателят изцъка и в очите му се появи шаринган – Какаши успя да го види, защото бяха на близко разстояние един от друг. „О-не, генджутсу!” След миг обаче хванатият в генджутсу Какаши, изпуфка. Беше просто клонинг. Зад Тоби застана оригинала и беше опрял кунай в гърлото му.
-Сега ще ми кажеш кой си ... и откъде намери тези очила ...
-Хн ... нищо не смятам да казвам на един предател! – Тоби също изпуфка, а Какаши чу зад себе си:
-Огнен елемент: огнена топка!! – огнената топка полетя към Какаши и той едва успя да я избегне.
„Има очилата на Обито ... има и шаринган, Учиха е определено заради огнения стил ... а гласът му ми е познат ... наистина ли може да е..?” Какаши обаче не довърши мисълта си, защото към него полетя експлозивна бележка. Той отскочи, но ударната вълна от взрива го изтласка в едно дърво. Той се изправи светкавично, кашляйки. Противникът му обаче не му даде и мира спокойствие и го нападна изскачайки от дима. Какаши блокира атаката му и започнаха да си разменят удари в близък бой. „По дяволите ... бърз е, не ми дава време да отместя лентата си за глава, за да ползвам шарингана си. Ако това продължава ...”
-Ох!! – Какаши бе ударен и падна на земята. Тоби направи знаци:
-Това е краят!
Изведнъж земята се разтресе и започна да поглъща Какаши надолу. Той се опита да се измъкне, но нещото продължаваше да го влече. Не успя да направи знаци и бе слят със земята до главата – единствено част от краката и ръцете му се показва отгоре като в затвор, не можше да помръдне. Тоби се надвеси над него.
-Как се чувстваш, убиецо?
-Ъъх ... какво говориш..? Обито, ти много добре знаеш, че не съм убиец! – Какаши не видя друг начин за бягство.
-Аз не съм Обито! – той ги удари силно. – Казвам се Тоби. Някога бяхме приятели, в един отбор, но вече не ... Не си спазил обещанието си! Убил си Рин най-безчестно след като си се възползвал от нея!! Мислил си си, че съм мъртъв и няма да имаш проблеми ако игнорираш желанието на приятел, а?! Е, грешал си! Аз ти дадох окото си, а ти ... – той се разтрепера, беше се разплакал под маската.
„Тоби? Да съм убил Рин..? Усещам чужда намеса ... Но нещата – за обещанието и окото, които спомена са вярни ... няма как той да не е ...”
-Обито! Слушай ме – някой ти е създал грешни представи – истина е, че ти ми подари лявото си око ... истина е, и че ти обещах да пазя Рин ... но не съм я убивал аз! Беше невъзможно да я предпазя от бо-- - Какаши бе прекъснат от нов удар, Тоби го беше ударил.
-Името ми е Тоби! И не си търси оправдания! – той извади кунай готов да прониже врага си.
-Не, Обито – сигурно имаш амнезия и си объркал името си ... Послушай ме – бяхме на мисия, хванаха Рин, ти поиска да се върнеш да я спасиш, но аз отказах, и после ...
-Тихо!! – Тоби изкомандва като изведнъж някакви спомени нахлуха в главата му – видя ясно как се случва това, което Какаши се опитваше да му каже. – Замълчи! Искам единствено да видя това, което напразно ти дадох ...
Обито хвана лентата за главана на Какаши и грубо я смъкна от него, захвърляйки я настрана. Взря се в шаринган окото и резката по лицето на някогашния му пирятел. Ярост се надигна като си спомни как осакатяват Какаши като малък и после Обито решава да му подари окото си.
Но да махне лентата за глава се оказа груба грешка ... Сега Обито стоеше заровен под земята, а Какаши бе над него.
-Контра-генджутсу. – поясни той. – Сега може би ще ме изслушаш, Обито ... Не искам да те нараня.
Тоби изръмжа и активира шарингана си – момента на разконцентриране нямаше да се повтори. След момент контра-генджутсуто беше развалено и двамата приятели стояха един срещу друг, дишайки тежко. Тоби поуспокои дишането си.
-Това няма да се повтори, Какаши! – предупреди го той. – Следващата ми техника няма да е генджутсу, и определено ще те довърши!
-Обито – незнам къде си бил през всичките тези години и кой ти е промивал мозъка, но моля те, осъзнай се!
-Казах ти ... – той направи нови знаци - ... моето име е ... – след миг в ръцете му се образува огнена топка, която започна да се увеличава. Какаши усети масивната чакра, която се насъбираше в нея. „Ако не взема някакви мерки, това нещо ще ме убие ...” бързо прецени той. – ...ТОБИ!! – Обито се приближи изключително бързо до Какаши и разпери ръка с огнената топка – тя щеше да избълва огнен лъч, пробивайки дупка в туловището на Какаши, когато нещо изсвистя като писък на хиляди птици и нещо светещо се заби в огнената топка.
Последва експлозия. Застаналият на близо Зетсу притвори очи, защото блясъка беше пронизителен. „Леле – ама че битка. Изглежда е тренирал тази техника сам ... Не ми я е показвал.”
След малко пушека започна да се разсейва. Какаши беше пронизъл Обито с чидорито си. Маската на Тоби се беше разхлабила и падна на земята, разкривайки лицето му.
-О, боже ... Обито ...
-Какаши ... – промърмори той – Аз ... аз си спомних всичко ... Амнезията ми .. най-сетне е премахната ... Този удар добре ми подейства. – поухили се, но не намери сили да се засмее. – Извинявай, че ... че се опитах да те ... убия ... какъв съм глупак.
Чидорито на Какаши взе да угасва.
-Тялото ми е слабо, винаги е било ... трябваше да умра още тогава, но поне сега мога да видя, че добре се грижиш за шарингана ми ... Продължавай в същия дух. Но само искам да знам едно ... какво се е случило с Рин, не бих повярвал наистина, че ти си я убил ...
Какаши въздъхна:
-Рин ... След като стана джонин, Рин бе изпратена на мисия. След като се върна победеносоно всичко си изглеждаше наред, когато изведнъж й стана лошо ... закарах я в болницата бързо, но не успяха да я спасят. Оказа се, че е била болна още от раждане, но болестта си е траела и чак сега, нещо от тази мисия, я е било активирало ... убивайки я почти веднага ... Съжалявам, Обито. Ако можех, щях да я спася.
Обито сведе глава.
-Какаши-сан ... има едно последно нещо, което трябва да ти кажа ...
Двамата се погледнаха и Обито се опита със сетни думи да го предупреди:
-Всички ... пазете се от А..кат... – изведнъж нещо удари Какаши силно по врата и той притвори очи, свличайки се на земята заедно с приятелят му.
-Т-ти ... – Обито се опита да се помести да вземе един кунай.
-Колко жалко ... не беше Учихата, който ми трябваше. – чу се подигравателен детски глас над Обито – беше човек приличащ досущ като него, но с единствената разлика, че нямаше очи. – И все пак, спокойно, намерих ти заместител.
Казалият това се наведе и взе маската на Тоби.
-И все пак, окото ти ще ми е от полза за това ново тяло, добре си го развил, приятелче. Зетсу – твой е! – Мадара щракна с пръсти и Зетсу се появи зад Обито, хващайки го.
-Н-някой ден ... ще ти се върне всичко това... – той каза с последни сили.
-О, не мисля така, момче ... – Мадара посегна към активираният му шаринган. Обито извика от болка и се отпусна в хватката на Зетсу мъртъв.
-Какво ще правим сега? – черната страна попита.
-С момчето – каквото искаш. Какаши го остави, все още не е изпълнил своята част в плана ми. Да се махаме. – Мадара се обърна към Зетсу – вече беше с шарингана на Обито и си беше сложил оранжевата маска. Смъкна и зеленият шал от безжизненото тяло на Обито и го уви около себе си. – Нека приветстваме новият Тоби! – той отново рече подигравателно.
След момент и двамата бяха изчезнали ... Когато Какаши се събуди имаше главоболие. „Какво стана ..? А ... да” – той си спомни битката му с Обито и се огледа, нямаше го. „Дали не съм се подхлъзнал и паднал някъде, а после да съм сънувал..?” – запита се той – „Е, както и да е” – изправи се на крака – „По-добре да се връщам, че сигурно хлапетата са станали и се чудят где съм.” – той се запъти обратно по пътя си.
„Обито ... ще продължавам да използвам шарингана ти за доброто на селото и да ти показвам много нови неща чрез него ... да видиш и ти новите поколения. Надявам се, че си ми простил за Рин, но ... чудя се, за какво ли се опитваше да ме предупредиш ...”



В този свят можеш да вярваш истински само и единствено на себе си.

Няма надежда... няма спасение... Човечеството заслужава да потъне във вечен сън от илюзии!
avatar
Топчету
Cosplay fan
Cosplay fan

Female
От : From hell I come to drag you down
Рожден ден : 11.12.1993
Години : 24
Мнения : 6783
Дата на рег. : 25.07.2008

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, SNK, FMA Brotherhood, OHSHC, Hellsing, Ginga Densetsu Weed

Върнете се в началото Go down

blue Re: One shot - Последен Зов (Фикчето на Топчету)

Писане by JoInT{}MaNia4ka on Вто Юни 01, 2010 12:55 am

Хмм, интересно виждане на нещата имаш.
Добре описваш в 3-то лице. Браво, отдавати се.
Мадара/Обито... Какаши... Една доста интересна връзка створи между тях.
Ще пробвам да позная... Мислиш, в действителност, че Мадара е взел тялото на Обито ли? (защото това ще се разбере чакккк на края на историята "Наруто". Аз само питам... защото и на мен преди ми се въртеше това нещо в главата...)
Това произведение ми направи добро впечатление... като се има предвид колко малко стойностни фикове има... това определено е добрo.
avatar
JoInT{}MaNia4ka
Doujinshi [доужиншита]
Doujinshi [доужиншита]

Female
От : Плевен
Рожден ден : 20.02.1993
Години : 24
Мнения : 430
Дата на рег. : 07.04.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: One shot - Последен Зов (Фикчето на Топчету)

Писане by tonkiss on Нед Юни 06, 2010 10:19 am

мн е як
avatar
tonkiss
Редовен
Редовен

Male
От : сопот
Рожден ден : 25.08.1997
Години : 20
Мнения : 759
Дата на рег. : 05.05.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: One shot - Последен Зов (Фикчето на Топчету)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите